Проблемите на Макрон във Франция карат Европа да се тревожи за отбраната и Украйна

Политическите сътресения във Франция предизвикват безпокойство в някои европейски столици, свързано с това, че инициативи като съвместните военни разходи и новия тласък за подкрепа на Украйна може да отпаднат, пише Bloomberg.

Нарастват съмненията относно увеличаването на разходите за отбрана на Европейския съюз (ЕС) чрез колективно финансиране - идея, която президентът на Франция Еманюел Макрон силно подкрепя, изтъкват източници, запознати с въпроса.

Съществува също страх, че предсрочните парламентарни избори, които той свика този месец, ще подкопаят ролята му на един от най-големите поддръжници на Киев, включително плана му да изпрати военни обучаващи в Украйна.

Откакто отпразнува първата си изборна победа през 2017 г. с европейския химн, „Ода на радостта“ на Бетовен, Макрон е сред водещите защитници на по-силен, по-единен ЕС. Но той също така изпитва трудности да привлече както други лидери, така и избирателите, като в забележителна реч по-рано тази година той предупреди, че самият европейски проект е изложен на риск.

У дома неговата партия и нейните съюзници сега изостават както от крайнодесните, така и от левите съперници в социологическите проучвания. Ако „Национален сбор“ на Марин льо Пен успее да увеличи преднината си, това би представлявало фундаментално предизвикателство за лидерите на ЕС, които се срещат в понеделник в Брюксел, за да обсъдят как да засилят своя отговор на руската агресия.

Президентът е върховен главнокомандващ на военните сили на Франция, но държавният бюджет се представя от правителството, управлява се от министър-председателя и се одобрява от парламента, което може да доведе до това, че долната камара ще бъде доминирана от партии с много различни приоритети след двата кръга на наближаващия парламентарен вот, насрочени съответно за 30 юни и 7 юли.

Залогът на Макрон оставя под въпрос допълнителните разходи за отбрана на ЕС, за които той ще търси опции за оценка сред европейските лидери на срещата на върха следващата седмица. Тези опции вероятно ще дойдат от Европейската комисия (ЕК), изпълнителната власт на ЕС, през следващите дни, разкрива източник, добавяйки, че съвместното заемане все още се обсъжда и може да бъде пропуснато предвид силната съпротива от страна на по-пестеливите страни и факта, че позицията на Франция е отслабена.

Всички гледат към Франция и обмислят потенциалното въздействие върху политиките на ЕС, посочва друг източник.

По повод натиска за разполагане на военен персонал от страната на Украйна също се появяват съмнения. Въпреки че Литва е готова да предостави инструктори заедно с други партньори, ако Украйна поиска такава помощ, Латвия все още не е дала окончателно решение по темата.

Собственото финансиране на Франция също е проблем. Въпреки че миналата година страната прие законопроект за военните разходи, който важи от 2024 до 2030 г., някои ангажименти за отбранително оборудване остават нефинансирани. Въпроси могат да възникнат и около обещанието на Макрон да предостави на Украйна до 3 млрд. евро помощ тази година, в зависимост от резултатите от изборите, изтъкват източници, запознати с въпроса.

Льо Пен може да възприеме помирителен подход, за да се представи „като надеждна алтернатива за президентските избори през 2027 г.“, смята Жил Ивалди, политолог в CEVIPOF Ivaldi.

Но излъчен от „Национален сбор“ министър-председател „би имал напълно антагонистични позиции от Еманюел Макрон по европейските въпроси, Русия, Украйна, европейската отбрана, но също и изменението на климата“, добавя Ивалди. Като се има предвид ролята на Франция в Европа, това би било отслабване на Европа.

Междувременно несигурността ще продължи, например относно поредното обещание на Макрон да достави на Украйна френски изтребители. Това обещание беше дадено само два дни преди Макрон да разпусне парламента, но точният брой на самолетите Mirage 2000-5, които Франция ще изпрати, остава неясен. Преговорите с държави, които притежават такива самолети, продължават, твърдят запознати.