Фон дер Лайен още чака номинации за еврокомисари от България и още седем държави

Осем държави, сред които и България, все още не са представили своите предложения за еврокомисари на Урсула фон дер Лайен, за която има съгласие в Брюксел отново да поеме ръководството на Европейската комисия. След като получи одобрението, тя поиска от държавите в ЕС да ѝ представят по две имена  - на мъж и на жена, които да станат част от следващата ЕК. Отговорностите за всеки от тях ще бъдат определени по-късно.

Освен за председател на ЕК след европейските избори европейските лидери се договориха и за още няколко важни поста - например за представителя на общността по въпросите на външната политика. Постът, който в момента се заема от испанеца Жозеп Борел, ще бъде предоставен на Естония и бившия вече премиер Кая Калас.

Европейското издание Politico анализира обявените досега кандидатури и опитва да прогнозира какви отговорности може да им бъдат възложени на базата на досегашния им опит. Дотук официално нито една държава не е предложила двама кандидати, номинирани са и само четири жени.

Една от най-интересните кандидатури в обзора на изданието е словакът Марош Шефчович. Той е комисар от 2009 година и оттогава отговаря за различни сфери - от образование и енергетика до институционални въпроси (какъвто е постът му и днес), под ръководството на трима председатели - Жозе Мануел Барозо, Жан-Клод Юнкер и сега - Урсула фон дер Лайен.

Ако бъде одобрен от Европейския парламент (както и всички останали кандидати за комисари), Шефчович има шанса да бъде най-дълго задържалия се на поста комисар след германеца Вилхелм Хафенкамп, който е бил част от ЕК в периода 1967 - 1985 година, или 6397 дни. Към момента Шефчович има зад гърба си повече от 5400 дни в комисията.

Вероятно номинираните за нов мандат в ЕК комисари ще запазят постовете си или приблизително сферите на отговорност. Освен Шефчович да останат в ЕК ще се опитат латвиецът Валдис Домбровскис (икономика и търговия), унгарецът Оливер Вархеи (разширяване и добросъседство), французинът Тиери Бретон (вътрешен пазар), хърватката Дубравка Шуица (демокрация и демография) и нидерландецът Вопке Хукстра (климат).

Един от интересните постове за България може да се окаже енергетиката. От номинациите до тук силна кандидатура изглежда испанката Тереса Рибера, която в момента е вицепремиер и министър на енергийната трансформация и има много добра репутация в Брюксел. Слабата страна на испанката е, че не подкрепя ядрената енергетика, пише Politico. Другата е, че по негласно правило в последните години този пост се дава на по-малки държави с по-слаби енергийни лобита. В момента комисар по енергетиката е естонката Кадри Симсон.

В енергийните среди в България се заговори, че страната ни има нелоши перспективи за този пост. Силен конкурент, идващ от "малките страни", обаче ще бъде Чехия, която номинира своя министър на индустрията и търговията Йозеф Сикела. Той имаше водеща роля при координацията на европейската реакция при газовата криза след началото на войната в Украйна.

Номинацията на бъдещия комисар трябва да бъде издигната от правителството  и остават броени дни до крайния срок за това. Публично не се коментират имена, които служебният кабинет да изпрати към Брюксел. В момента български комисар е Илиана Иванова, която отговаря за иновациите и научните изследвания.

Предвид плановете за влизане в еврозоната за страната ни е интересно и кой би поел финансовия сектор. С очевиден опит в тази сфера са няколко от номинираните - ирландският министър на финансите Майкъл Макграт и австрийският му колега Магнус Брунер, както и председателят на Сметната палата на Словения Томаш Весел.

До този момент освен от България няма публично обявени номинирани за комисари и от Португалия, Румъния, Литва, Италия, Люксембург, Дания и Белгия.