Близкоизточната дипломация на Макрон - олицетворение на противоречия и безсилие

Все по-твърдата позиция на френския президент Еманюел Макрон по отношение на израелския премиер Бенямин Нетаняху илюстрира решимостта на Франция да оказва натиск за мир в Близкия изток, но в същото време прикрива и безсилие.

В петък френският президент се срещна с германските и британските лидери в Берлин за заключителната среща на върха с американския си колега Джо Байдън.

Там той сподели своя специфичен опит: в рамките на 10 дни неговите публични или цитирани забележки предизвикаха бързо ответна реакция на израелския министър-председател и безпокойство в еврейската общност и част от политическата класа във Франция.

Първо, в навечерието на годишнината от 7 октомври, той призова да „спре износа на оръжия“, използвани в израелските офанзиви в Газа и Ливан.

„Позор!“, отвърна Бенямин Нетаняху, което накара Париж да уточни, че не става въпрос за „разоръжаване“ на Израел, а за изпращане на послание към САЩ да използват този „лост“.

След това миналата седмица участниците в заседание при закрити врата на френския кабинет съобщиха, че Еманюел Макрон е призовал в Елисейския дворец израелския премиер „да не забравя, че страната му е създадена с решение на ООН“, за да го насърчи да спазва международното право.

Същия възмутен отговор като този на израелския лидер дадоха и Представителният съвет на еврейските институции във Франция, както и председателят на френския Сенат Жерар Ларше, който осъди „погрешното разбиране на историята“.

След 48-часово мълчание в четвъртък вечерта Еманюел Макрон най-накрая осъди „липсата на професионализъм“ от страна на министрите, които съобщиха забележките му „окастрени“ и „извадени от контекста“, и на журналистите, които ги подхванаха.

„Разгорещен“ конфликт

Тази размяна на остри реплики се случва в момент, когато някои членове на френската дипломация не крият песимизма си относно способността на международната общност да спре ескалацията в региона.

„Лостовете за принуда, с които разполагаме, разбира се, са ограничени, трябва да бъдем реалисти“, казва френски служител.

„Безсилни сме в две отношения: първо, защото Израел прави каквото си иска, а ние нямаме влияние, но това е така с всички европейци“, казва бившият посланик Жерар Аро и допълва: „Второ, заради напрежението в нашите общности“ на фона на този „толкова разгорещен конфликт“.

По думите му Еманюел Макрон „е изгубил доверието на поддръжниците на Израел“ и сега трябва „да замълчи“ или пък да надигне глас „заедно с други европейци“, за да направи инициативата по-ефективна.

Париж се опасява, че седмиците преди президентските избори в САЩ ще бъдат „трудни“, с риск да парализират американската дипломация, която е единственото средство да се окаже натиск върху Израел.

Въпреки това няма гаранция, че след изборите Джо Байдън ще успее да постигне пробив в Близкия изток по време на преходния период до встъпването в длъжност на неговия наследник през януари.

Смъртта на лидера на „Хамас“ Яхия Синуар, година след безпрецедентната атака на палестинското ислямистко движение на израелска земя, е „възможност“ войната да бъде „окончателно спряна“, изрази надежда Еманюел Макрон в унисон с други западни лидери.

„Това обаче също така лишава групировката от представител, който да преговаря за прекратяване на огъня и освобождаване на заложниците, които все още са държани в Газа“, казва дипломат.

И може да подсили най-крайните израелски лидери в желанието им да променят баланса в Близкия изток със сила.

Примерът с войната на САЩ в Ирак след атентатите от 11 септември 2001 г. обаче показва, че това може да завърши зле, предупреждават френски представители. Дали обаче френската дипломация все още има достатъчно влияние, за да го предотврати?

Разговори с „Хизбула“

„Мисля, че има“, отговаря френският външен министър Жан-Ноел Баро в петък в ефира на радио „Франс ентер“. Той заяви, че щом Нетаняху си е направил труда да отговори два пъти в рамките на 10 дни на френския президент, „ясно е, че гласът на Франция се чува“.

„Франция играе активна роля в Близкия изток“, уверява Еманюел Макрон, който засилва изказванията и инициативите си, като например конференцията в подкрепа на Ливан в Париж.

Франция подчертава, че е една от малкото влиятелни страни, които разговарят с всички регионални играчи. С Бенямин Нетаняху, въпреки „предполагаемите им различия“, по думите на Елисейския дворец, с лидерите на Ливан, въз основа на историческата близост, но също и с Иран и дори с политическото крило на „Хизбула“.

„Трябва да разговаряме с нейни представители и аз самият разговарям с тях ("Хизбула"), защото е представена в ливанския парламент и част от ливанските шиити се идентифицират с нея“, обясни Жан-Ив льо Дриан, пратеник на Франция за Ливан, във в. "Трибюн“.

Липсата на резултати от неотдавнашната му мисия в Ливан обаче и от активността на Еманюел Макрон показват ограниченията пред тези усилия.

/БТА/