Сблъсъкът Тръмп-Зеленски показва различията в надигащата се крайна десница в Европа

Спречкването на Доналд Тръмп в Белия дом с украинския президент Володимир Зеленски показва различията в надигащото се крайнодясно движение в Европа относно плана му за край на войната между Русия и Украйна, пише Ройтерс.

Те празнуваха завръщането на американския президент на власт, тъй като той превърна крайно движение в установено, и подкрепиха призива на милиардера Илон Мъск „Да направим Европа велика отново“ (MEGA). Но някои от крайната десница в Европа се разкъсват от хокането на Зеленски от Тръмп и безразличието му на пръв поглед към предполагаемата заплаха, която руският президент Владимир Путин създава за демократична Европа.

В понеделник Тръмп замрази важна американска военна помощ за Украйна срещу тригодишното нашествие на Русия след взривоопасната публична конфронтация със Зеленски в Овалния кабинет миналата седмица заради мирния план. Украинският президент разгневи Тръмп, като настоя САЩ да осигурят гаранции за сигурността като част от споразумение за примирие.

Редица представители на крайната десница в Европа, включително унгарският премиер Виктор Орбан, германецът Тино Чрупала и италианецът Матео Салвини, подкрепиха категорично Тръмп.

Други десни политици като британеца Найджъл Фараж и поляка Кшищоф Босак изразиха подкрепата си със забележки или бяха открито критични към пренебрегването на Европа и Украйна, като в същото време намекнаха, че Киев трябва да отстъпи територия за постигане на мир, но не поискаха отстъпки от Кремъл.

Различията показват колко далече са крайнодесните популисти от създаването на сплотена група, което ограничава влиянието им върху политиката на ЕС и показва границите на усилията на Мъск да обедини региона около MEGA кампанията си за насърчаване на крайната десница, която се противопоставя на съюза.

„Съществува комбинация от фактори, която не предизвиква непременно открита конфронтация с Тръмп и с левицата, но все пак води до дистанция между него и... крайнодесните партии, които все повече приемат европейската интеграция“, коментира Александър Кларксън, лектор по европейски изследвания в King's College в Лондон.

Унгарският премиер националист Виктор Орбан се обяви в защита на Тръмп, като подкрепи подхода на американския президент към мирните преговори в Украйна, които до момента изключват Киев и Европа.

Тръмп „защитава смело мира, въпреки че за мнозина е трудно да го възприемат“, заяви Орбан в социалната мрежа Х след словесния спор между Тръмп и Зеленски пред световните медии.

На страната на Тръмп

Крайнодясната проруска „Алтернатива за Германия“, която постигна историческо второ място на парламентарните избори миналия месец, също взе страната на Тръмп.

„Тъй като ЕС и Германия за съжаление се провалят като посредници, САЩ и Русия трябва да постигнат споразумение (за Украйна)“, коментира Чрупалау един от лидерите на „Алтернатива за Германия“, в Х.

Бьорн Хьоке, ръководител на най-радикалното крайнодясно крило в „Алтернатива за Германия“, коментира, че кавгата в Белия дом е по вина на Зеленски, след като той „реши, че трябва да обиди домакините си“.

Източник от испанската партия „Вокс“ възприе по-предпазлив подход, като заяви, че откритата подкрепа за Путин от някои от европейските му колеги смущава нейните избиратели.

„Непредсказуемостта на Тръмп ни обърка. Да атакуваме ли Путин или да се съобразим с мнението на Тръмп за Путин?“, отбеляза източникът.

Някои като крайнодясната опозиционна партия „Конфедерация“ в Полша, където страхът от руска регионална доминация е дълбоко вкоренен в историята, критикуваха едновременно Тръмп и Путин.

„Противно на обещанията си в предизборната кампания и вероятно противно на собствената си представа, Тръмп не успя да постигне бърз мир от Путин“, коментира един от ръководителите на „Конфедерация“ Босак във Facebook. „Путин пак решава колко дълго ще продължи тази война независимо от това кой е в Белия дом“, допълни той.

Други крайнодесни популисти са по-двусмислени.

Найджъл Фараж, ръководител на партия „Реформирай Обединеното кралство“, се съгласи в Х със Зеленски, че Украйна се нуждае от „точните гаранции за сигурността“, за да проработи мирният план, но по-късно беше по-критичен към украинския ръководител, като заяви пред радио LBC, че „от дипломатическа гледна точка мисля, че Зеленски го изигра много лошо“.

Ръководителката на „Национален сбор“ във Франция Марин льо Пен отказа да вземе страна, като заяви, че и Тръмп, и Зеленски защитавали националните си интереси по време на разгорещения си спор.

Макар че Орбан подкрепи плана на Тръмп, италианската му колежка Джорджа Мелони беше в Лондон за обсъждане на европейския алтернативен мирен план.

„Ние сме европейци и този проблем тясно ни касае, това се случва на прага ни. Взехме позиция и се придържаме към нея“, каза Едмондо Чириели, заместник-министър на външните работи на Италия и члев на партия „Италиански братя“ на Мелони.

Тънка граница

Мелони, която ревностно подкрепи Украйна, откакто стана премиер на Италия, но поддържа добри отношения с Тръмп, цели да постигне тънка граница между това да подкрепи Европа в областта на отбраната и да не разгневи американския президент, отбелязва Емануеле Масети, преподавател по политология в университета в Тренто.

„Основната стратегия е да говорим колкото се може по-малко или да възприемем обща позиция, която подчертава необходимостта да останем в хармония със САЩ“, казва Масети.

Плановете на Тръмп за Украйна сеят вътрешни разногласия и сред страните членки на ЕС.

В Италия управляващата коалиция е разделена между „Лига“ на Салвини, която силно подкрепя Тръмп, и „Италиански братя“  и „Форца Италия“, които са по-предпазливи.

В Испания критиките на лидера на партия „Вокс“ Сантяго Абаскал към нежеланието на Европа да подкрепи мирния план на Тръмп бяха в противоречие с изявлението на бившия генерален секретар и съосновател на партията Хавиер Ортега Смит по радио Onda Cero преди спора в Белия дом.

„Ако Тръмп реши да обърне гръб на европейска страна като Украйна, раздели границите ѝ и постигне т. нар. мирни споразумения без да вземе предвид тази онеправдана страна, не можем да се съгласим с него“, каза Ортега Смит.