Янаки Стоилов: Наличните нарушения от изборите не са достатъчни за тяхното касиране

Установените нарушения при проверката на съответните секции не са основателни за цялостно касиране на изборите и провеждането на нови. Това заяви пред БНР проф. Янаки Стоилов, конституционен съдия, докладчик по делото за изборите.

„Това, което ние направихме с проверката в тези повече от 2200 секции, показа, че има множество нарушения при осъществяване на гласуването и отчитането на изборните резултати в хода на изборния процес, но това не води до драстични отклонения, които биха дали основания за уважаване на тези искания“, посочва Стоилов.

По думите му евентуалното приемане на решение за цялостно касиране на изборите, което би довело до необходимост от провеждане на нови, е крайно средство. За да се стигне до такъв извод от страна на конституционната юрисдикция, трябва да съществува убедителност, че волята на голяма част от участвалите в изборите  до такава е засегната, че тя би променила изцяло получения резултат.

За да допусне съдът повторно преброяване на всички, което да разкрие пълната картина на изборите, би трябвало да се съдържат не само искания, но и твърдения за определени нарушения във всяка от тези секции, които са проверими с определен доказателствен стандарт. За много от секциите не бяха посочени данни какво точно се оспорва, за да може съдът да го провери. Съдът не е просто инстанция, която трябва да повтори преброяването на подадените гласове, изтъква конституционният съдия.

„Ние правим проверка чрез експертите за законосъобразното съставяне на изборните протоколи. В този случай проверката не е цялостна, а за секциите, попаднали в обхвата на проверката. Рекордите са в русенския и старозагорския регион – над 45%, в кърджалийски – над 41% процента протоколи, при които най-честата грешка е, че са поправяни. Изискването е този протокол да бъде подписан от членовете на комисията, да бъде маркирана поправката, която е правена. Виждаме тази корелация, която вероятно съществува между включване на хора в изборните  комисии в последния момент и наличието на редица нарушения при съставянето на протоколите“, обяснява гостът.

По думите му паметта на машината съхранява информация за това кога е приключило гласуването и за честотата на проведеното гласуване във всеки час.

„Бяха изведени секции в Турция и в Кърджали, където се казва, че едно гласуване в най-активната част на деня средно е отнемало по 45-50 секунди. В гласуването има и предшестващи, и последващи действия. Гласовете са за две партии в над 90 %. Но се предполага, че трябва да има контрол между конкуриращите се за тези гласове“, изтъква Стоилов.

Дали технологията за гласуване ще е с машини, или с хартия, според госта ако в комисиите няма стриктни действия, така че представителите на различните партии взаимно да се контролират и да се следи за законосъобразно проточине на целия процес, са възможни злоупотреби.

Най-важната фаза на изборния процес е това, което става от откриването на изборния ден до отчитането на бюлетините, попълването и предаването на протоколите. След това контролиращ орган може да констатира само част от нарушенията", изтъква конституционният съдия.

„Липсата на видеонаблюдение и видеозаснемане в 43 избирателни секции ни даде основания да допуснем тези секции за проверка, но не и за обявяне за незаконни на изборите в тях“, обясни още Стоилов. "В нашите мотиви се съдържат много констатации и политиците могат да направят следващата стъпка.  Ако имаме качествено видеозаснемане и ясно обявяване за кого е съответния глас – да се вижда дали съответства на това, което е в бюлетината, тогава видеозаснемането би могло да се превърне в доказателствено средство. Това е една цялостна логика, която трябва да се развие“.

Стоилов подчерта, че са направени промени, които влошават законодателния процес. „Премахнато беше отпечатването на протокол от машините. Единствено те трябваше да печатат бюлетините, за да се поддържа впечатление за машинно гласуване".

Гостът обясни, че съдът е следвал практиката, създадена при оспорване на предишни обжалвания на избори.

"С процедурата има един проблем – тя не е подробно уредена в Изборния кодекс. Работим с разпоредби, които се съдържат в кодекса. Прилагаме общите правила. Това обяснява защо публикувахме изцяло материалите, експертизите след завършването на делото", коментира още гостът.