Скандалът с чата в Signal показа дълбоката неприязън на администрацията в САЩ към Европа

В случай че Европа още не беше разбрала, извънредното изтичане на информация за обсъжданията в Signal между вицепрезидента на САЩ Джей Ди Ванс и други високопоставени служители от администрацията на Доналд Тръмп е пореден знак, че Старият континент има мишена на гърба си, пише редакторът на The Guardian Андрю Рот.

Представителите на администрацията на Тръмп предоставиха на журналиста Джефри Голдбърг от The Atlantic място на първия ред при планирането на удари срещу хутите в Йемен. На пръв поглед атаката срещу хутите е свързана в много по-голяма степен с политиките на администрацията за защита на морската търговия и сдържане на Иран, отколкото с опасенията ѝ, че Европа се възползва от разходите за отбрана и военните сили на САЩ. Ванс обаче изглежда бе решен да изтъкне тази позиция като аргумент за отлагане на удара.

„Смятам, че правим грешка“, написа Ванс, добавяйки, че докато само 3% от търговията на САЩ минава през Суецкия канал, този процент за европейската търговия е 40%. „Съществува реален риск обществеността да не разбере това или защо е необходимо“, добави той. „Най-сериозната причина да го направим е, както каза [Тръмп], да изпратим послание“.

Ванс заяви, че за пореден път Щатите вършат онова, което Европа трябва да прави. Тезата е в съответствие с негови предишни аргументи, че САЩ плащат прекалено много за европейската сигурност, както и с присмеха, който той демонстрира към европейските съюзници (конкретно Великобритания и Франция), когато ги описа като „някаква случайна страна, която не е водила война от 30 или 40 години“. (И двете страни воюваха в Афганистан, а Обединеното кралство воюва заедно със САЩ в Ирак).

Именно по време на тази политическа дискусия, пише Голдбърг, той се е убедил, че чете реплики на истинския Ванс, както и на министъра на отбраната Пийт Хегсет, съветника по националната сигурност Майкъл Уолц и старшия съветник на Тръмп Стивън Милър.

След това Ванс прави още една крачка напред. Той мълчаливо призна разликата между неговата външна политика и тази на Тръмп, заявявайки, че ударът ще подкопае политика на президента към Европа - политика, която беше водена от Ванс в разединяващата му реч на Мюнхенската конференция по сигурността, където той обвини европейските лидери, че са "избягали" от собствените си избиратели.

„Не съм сигурен, че президентът осъзнава колко несъвместимо е това с неговото послание към Европа в момента“, пише Ванс. „Съществува допълнителен риск да станем свидетели на умерен до силен скок в цените на петрола. Готов съм да подкрепя консенсуса на екипа и да запазя тези опасения за себе си. Но има силен аргумент за отлагане на това с един месец, разпространяване на послания за причините, поради които това има значение, установяване на състоянието на икономиката и т.н."

Посочените в разговора лица отразяват и нарастващото влияние на вицепрезидента в кръговете, определящи външната политика на САЩ. Ванс определи за свой представител Анди Бейкър, негов съветник по националната сигурност, който помогна за сформирането на преходния екип в Пентагона. Хегсет посочи Дан Колдуел, водещ привърженик на „сдържаността“ при упражняването на външната сила на САЩ в чужбина с цел защита на Европа и противодействие на съперници като Русия, което показва присъствието на екипа на Ванс и на високи нива в Пентагона.

В същността си разногласията показаха, че възгледите на Ванс за външната политика не съвпадат напълно с тези на Тръмп. Тръмп в общи линии вижда световната политика като сделки и оптимистите в Европа твърдят, че той може да постигне положителен резултат, принуждайки европейските държави да харчат повече за отбрана. Но Ванс изглежда далеч по-конфронтационен и принципен в антипатията си към трансатлантическия съюз и атакува европейските лидери за това, че подкрепят ценности, които според него не са в унисон със САЩ.

Поради тази причина Ванс е дори още по-опасен за Европа. Ръководителят на европейската външна политика Кая Калас обвини Ванс, че "се опитва да се скара“ с европейските съюзници. Друг европейски дипломат заяви: „Той е много опасен за Европа... може би най-опасният в администрацията.“ Според трети Ванс е „обсебен“ от идеята да вбие клин между Европа и САЩ.

Поглеждайки обратно към чата, някои от участниците се опитаха внимателно да успокоят Ванс. Хегсет заяви, че ударът ще насърчи „основните“ американски ценности, включително свободата на корабоплаването, и ще установи възпиращо действие. Но той посочи, че ударите могат да изчакат, ако това е необходимо. Уолц, традиционалист в областта на външната политика, каза: „Съединените щати ще трябва да отворят отново тези морски пътища.“ Той обаче се съгласи, че администрацията се стреми да „събере свързаните с това разходи и да ги стовари върху европейците“.

„Ако смятате, че трябва да го направим, нека го направим. Просто мразя отново да спасявам Европа“, отговори Ванс. Хегсет изрази съгласие: „напълно споделям ненавистта ви към Европа. Това е ЖАЛКО.“ Но, добави той, „ние сме единствените на планетата, които могат да свършат тази работа“.

Милър, довереникът на Тръмп, на практика приключи разговора, изтъквайки, че президентът е бил ясен. „Зелена светлина, но скоро ще изясним на Египет и Европа какво очакваме в замяна“.

В широк план политиките на администрацията по отношение на Европа излизат на фокус. Малцина са тези, които се обявяват в подкрепа на НАТО или на Европа като цяло. В интервю за подкаст този уикенд висшият пратеник на Тръмп Стив Уиткоф изказа мнение за потенциала на икономиките от Персийския залив да заменят тези на Европа. „Това може да бъде много по-голямо от Европа. Днес Европа е нефункционална“, смята той.

Тъкър Карлсън, водещ и друг довереник на Тръмп, се съгласи. „Това би било добре за света, защото Европа умира“, каза той. 

/По БГНЕС/