ЕС е изправен пред дилема за милиарди евро заради кризата в Турция

Европейският съюз (ЕС) е напът да продължи да налива милиарди евро в Турция въпреки мащабните репресии на президента Реджеп Тайип Ердоган срещу политическите му противници, пише POLITICO.

Брюксел предупреди южната си съседка да „отстоява демократичните ценности“, след като властите там арестуваха опозиционния лидер Екрем Имамоглу през уикенда. Стратегическата важност на Турция обаче означава, че блокът вероятно в крайна сметка ще си затвори очите.

И Ердоган го знае.

Що се отнася до турския лидер, „каквото и да направи, ЕС ще трябва да го последва“, коментира преподавателят в Оксфордския университет Димитър Бечев.

Двама европейски служители, получили анонимност, за да говорят за разговорите при закрити врата, казват пред POLITICO, че статутът на Турция като кандидат за членство в ЕС я задължава да спазва демократичните ценности и че Брюксел ще реагира на нарушенията.

„Следим развитието на ситуацията в Турция с голяма загриженост“, заявява единият от тях. При положение че повече от хиляда души, включително журналисти, са задържани от силите за сигурност от началото на размириците миналата седмица, „последните събития противоречат на самата логика на присъединяването към ЕС“.

Предвид обаче значението на Турция в областта на миграцията, търговията, енергетиката и отбраната всеки отговор от страна на ЕС едва ли ще влоши отношенията между Брюксел и Анкара, признава другият източник.

Турция подаде молба за присъединяване към ЕС през 1999 г. Въпреки че през последното десетилетие преговорите са в застой, страната все още получава милиарди от фондовете за присъединяване. Анкара е получила и около 9 млрд. евро като помощ за приемане на бежанци от Близкия изток и се нарежда за огромни суми за подпомагане на европейската отбранителна промишленост.

Сега, когато е важен център за износ на петрол и газ, Турция се радва на търговски потоци с ЕС на стойност над 200 млрд. евро годишно. След нахлуването на Русия в Украйна през 2022 г. тя има ключово значение и за контрола на достъпа до Черно море и за прилагането на санкциите срещу Москва. Неотдавна тя беше обсъждана като основен участник в евентуална мисия за поддържане на мира в Украйна.

„Статуквото преди ареста на Имамоглу беше удобно за ЕС, защото имаше достатъчно демокрация“, казва Бечев. Той добавя, че последните събития не са достатъчно сериозни, за да променят това.

Най-добрата защита

Като страна кандидатка за членство в ЕС Турция може потенциално да получи достъп до съвместни поръчки на стойност 800 млрд. евро от фондовете, предназначени за увеличаване на разходите за отбрана на блока, според плана Readiness 2030, представен от лидерите на ЕС миналата седмица.

Въпреки това Гърция и Кипър – и двете в дългогодишни конфликти с Турция – настояват за ограничения, като дипломати заявяват пред POLITICO, че възнамеряват да наложат клауза, която ще изисква усилията в отбраната да става „без да се засяга специфичният характер на политиката за сигурност и отбрана на някои държави членки“.

Със своите обучени в НАТО въоръжени сили и огромен военно-промишлен комплекс обаче Анкара е убедена, че тези възражения ще бъдат отхвърлени.

Ако европейците „искат участието на Турция в определени области – например изпращане на войски в Украйна в бъдеще – то те ще трябва да дадат достъп на Турция“, заяви бившият посланик на Турция в ЕС Селим Йенел.

Йенел казва, че вътрешното положение е тежко – според него в Турция „не са останали закони“ – но прогнозира, че „тъй като изглежда, че ЕС се нуждае от Турция, те няма да ни окажат натиск“. Що се отнася до западните ценности, които страните трябва да спазват за присъединяване, той каза, че Ердоган ги защитава „само на думи“.

Бурни води

Гърция и Кипър сега ще трябва да намерят добър баланс, тъй като преди последната политическа криза бяха в процес на нормализиране на отношенията си с Анкара.

„Разбира се, ние ще подкрепим строга позиция, осъждаща сегашните събития в Турция, но без да бъдем спусъкът“, заяви високопоставен гръцки служител, признавайки, че дори Атина не може да отиде твърде далеч.

„Отбранителната индустрия остава голям пропуск за Европа и това проправя пътя за тази компромисна политика, която виждаме, че се провежда“, добавя той.

Кипър също се намира в трудно положение, тъй като Турция, както изглежда, наложи далеч по-помирителен тон по време на неофициалните преговори по кипърския проблем, проведени миналата седмица в Женева.

„Ефективният натиск от страна на ЕС е от съществено значение“, заяви кипърският евродепутат Михалис Хаджипантела, като призова за „целенасочени санкции“. Но в същото време „мерките трябва да бъдат целенасочени и свързани с напредъка по горепосочените въпроси, за да се избегне по-нататъшно отчуждаване на страната, което би довело до по-провокативни политики“.