CNBC: Не всички българи са убедени, че еврозоната е добра идея

България ще стане следващата членка на еврозоната, но не всички в страната са убедени, че това е добра идея – така започва статия на CNBC за предстоящото влизане на страната в блока на единната валута.

За премиера Росен Желязков членството в еврозоната може и да е приоритет заради стимулирането на икономическата стабилност и растежа, но страховете от повишаване на цените и загубата на суверенитет станаха причина за подклаждани от националистически сили протести. Скорошно проучване на Европейския съюз показа, че половината от българите са против единната валута.

Инфлация и лихвени проценти

„Най-непосредственото притеснение е пикът на цените по време на промяна във валутата, тъй като някои бизнеси може да закръглят цените. Мнозина българи се притесняват, че членството в еврозоната може да изяде от покупателната им сила, особено в по-бедните селски райони“, коментира Валентин Татару, икономист на ING, пред CNBC. Въпреки това той отбелязва, че фиксираният валутен курс би трябвало да смекчи преходния инфлационен ефект.

Второто притеснение е свързано с това какво ще значи отказът от лева за независимостта и суверенитета – идеи, за които валутата се е превърнала в символ, допълва Андриус Турса, съветник за Централна и Източна Европа в Teneo. Той също така посочва, че налице са и притеснения за отслабващия контрол върху паричната политика заради контрола, който упражнява Европейската централна банка (ЕЦБ).

Въпреки това „страните от еврозоната се възползват от по-ниски лихвени проценти заради надеждността на ЕЦБ и намаления валутен риск“, отбелязва Турса. По-ниските лихвени проценти обикновено са в полза на кредитополучателите, тъй като правят заемите и ипотеките по-достъпни.

Икономическа стабилност и сила

Присъединяването към еврозоната и осигуряването на надзор от ЕЦБ може да стимулира икономическата стабилност и възможностите за растеж за България, коментира Джасмин Грьошъл, старши икономист за Европа на Allianz, пред CNBC.

Също така чуждестранните инвестиции може да се увеличат – посочва тя – и така брутният вътрешен продукт може да се очаква да се увеличи от членството.

„По-дълбоката финансова интеграция ще засили финансовата система на България под надзора на ЕЦБ, подобрявайки паричната стабилност“, посочва Грьошъл. „Приемането на еврото ще засили връзките на България с ЕС, увеличавайки влиянието и надеждността“ на страната, допълва още тя.

На свой ред Турса от Teneo допълва, че ключови зони в основата на икономиката като търговия и туризъм също ще бъдат подкрепени.

CNBC отбелязва, че много от основните търговски партньори на страната ни са в ЕС, като през 2023 г. по-голямата част от износа е насочена към 27-членния блок, според данни на официалната статистика.

„Българското членство в еврозоната ще улесни търговията и туристическите потоци с други европейски държави, като се елиминират разходите и тежестите, свързани с обмяната на валутите“, коментира още Турса. По думите му това е особено важно заради силната българска интеграция в европейската верига на доставките.

Политическо напрежение

Един от рисковете, отбелязвани от икономисти и анализатори, е политическото напрежение около приемането на еврото.

„Обществената опозиция на приемането на еврото вече предизвика значителни протести и в средносрочен план въпросът може да стане ключов двигател на растяща подкрепа за популистки и евроскептични политически движения“, коментира още Турса от Teneo.

Но въпреки протестите и тревогите около еврото поне в дългосрочен план ползите за страната надделяват над минусите, отбелязва на свой ред Грьошъл от Allianz.

„Размяната включва загубата на известна икономическа автономност в замяна на по-дълбока интеграция“, допълва тя. „Въпреки че България ще загуби известен контрол върху паричната политика и ще е обект на строги фискални правила, преимуществата от по-голямата икономическа стабилност, намалените разходи за трансакции и по-силната интеграция с европейския пазар обикновено натежават за сметка на тези недостатъци“, коментира Грьошъл.

Подобна теза застъпва и Татару от ING, който посочва, че връзката на лева с еврото предполага, че не би трябвало да има големи сътресения.