"Алфа рисърч": При избори днес 8 партии влизат в НС, АПС остава извън парламента

Ако изборите бяха днес, в парламента ще влязат 8 партии - ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ, "ДПС - Ново начало", БСП, МЕЧ, ИТН и "Величие", показва последно проучване на "Алфа рисърч".

ГЕРБ остава начело с 25,5% подкрепа, втора е коалицията ПП-ДБ (13,9%), въпреки сътресенията, следвана от "ДПС - Ново начало" (13,1%), която увеличава влиянието си на фона на това, че АПС остава под прага за влизане в Народното събрание.

При двата коалиционни партньора на ГЕРБ - БСП и ИТН - не се наблюдава значима динамика. БСП запазва подкрепата си от 8%, а ИТН бележи лек спад (до 4,7%). Електоратът на тази партия е с висок емоционален заряд и реагира силно не само на неудачни действия, но и на обидно слово, посочват социолозите.

Симптоматични размествания обаче се наблюдават в националистическия спектър. Той запазва обема си от около 22 на сто от гласувалите, но "Възраждане" е в отстъпление (до 11,5%), за сметка на МЕЧ (6,3%), "Величие" остава на 4,1%.

Както повечето български правителства през последните години, така и настоящата коалиция трупа негативи във времето. Обществената ѝ популярност намалява, като положителните оценки спадат до 26%, а отрицателните се увеличават до 39%. Зад правителството твърдо стоят симпатизантите на ГЕРБ и голяма част от привържениците на еврозоната. 46% от анкетираните са на мнение, че тя е големият успех на кабинета и на страната. В този контекст много стабилно стои и премиерът Росен Желязков, доверието към когото от януари досега се покачва с 6 процентни пункта и в момента той е един от малкото политици с позитивен рейтинг.

Негативните оценки към правителството идват по две линии – от противниците на присъединяването към еврозоната със страховете им от ръст на цените и от неуспеха на държавата да започне преодоляването на системно нерешавани проблеми - в здравеопазването, социалната сфера с разкритите „домове на ужасите“, инфраструктурата, войната по пътищата, агресията от и между непълнолетни и пр. Премиерът има капитал, който би могъл да консолидира доверието към правителството, но това не може да стане без резултати в отделните политики, посочват социолозите.

Източник: Алфа рисърч

Продължаващото огромно разделение в обществото личи и в негативния рейтинг на Народното събрание (8% одобрение срещу 69% неодобрение), който е по-нисък от дела на привържениците на подкрепящите правителството партии. Усещането за липса на представителност и защита на интересите дори от страна на тези, за които хората са гласували, е сериозен риск пред репутацията на върховния орган на страната. Председателят на парламента Наталия Киселова се ползва с малко по-висока популярност (16% одобрение срещу 50% неодобрение), но също по-ниска от симпатизантите на подкрепилите я партии.

Президентът Радев продължава да бъде политикът с относително най-висок рейтинг (39% положително:33% отрицателно отношение), но поляризацията в обществото и в частност в отношението към неговата инициатива за референдум за еврото, отнема и от неговия кредит на доверие. Спрямо януари той бележи спад от 5 процентни пункта в одобрението и оттегляне на представители на свободните професии, частния бизнес, заетите в модерни отрасли на индустрията. 

Интересна е и динамиката в рейтингите на лидерите на оформилото се единно трио – "Възраждане", МЕЧ, "Величие". Позициониралият се като най-радикален протестен говорител Костадин Костадинов, макар и заемащ четвърта позиция по степен на одобрение (14,5%), губи от януарския си рейтинг и е застигнат много плътно от активния в социалните мрежи и фокусиран върху послания „антиелит“ Радостин Василев (14,4%). Лидерите на двете съуправляващи партии Атанас Зафиров (10,3%) и Слави Трифонов (12,4%) било заради по-голяма пасивност, било заради неодобрение от страна на техни симпатизанти към публично изразени позиции, или отсъствие на видими ползи от участието им в управлението, също са в лек негативен тренд.

В резултат от активното приобщаване на нови структури, лидерът на "ДПС-Ново начало" Делян Пеевски повишава рейтинга си с 1 пункт (до 6,8%), като остава и най-силно поляризиращата фигура. Едва 17% имат неутрално мнение за него, което е най-ниският дял спрямо всички останали лидери, дори и спрямо ветерана Борисов. 

Източник: Алфа рисърч

Едва 5,9% смятат, че еднакво активно се разследват случаи на корупция и сред управляващите, и сред опозицията. Още по-малко, 1,6% твърдят, че по-активно се разследват казуси, свързани с управляващите. Според 38,3% разследващите са целенасочено и избирателно фокусирани върху опозицията. Други 41,7% са убедени, че по случаи на голяма корупция не се работи сериозно нито когато засягат управляващите, нито опозицията. Тази нагласа предопределя и изключително високият на пръв поглед дял избиратели, които са готови да търсят „ново спасение“.

На експерименталния въпрос „биха ли гласували за нова партия, която е истински борец срещу корупцията“, 49% заявяват „да“, 25% - „не“, и още толкова – „не могат да преценят“. Именно защото съществува усещането за „игра“ между партиите и покровителство при случаи на корупция, най-голяма щета от отделните акции търпи не отделна партия, а политическите субекти като цяло.

Изследването е проведено в периода 7 – 14 юли 2025г. и е част от регулярния мониторинг на Алфа Рисърч, публикувано на сайта на агенцията и се реализира със собствени средства. Проучването е проведено сред 1000 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица.