Държава ли е Палестина и какво ще се случи, ако светът я признае?

Франция обяви намерението си да стане първата страна членка на Г-7, която ще признае Палестина за държава. Ирландия, Норвегия и Испания вече го направиха, с което нарушиха консенсуса в Западна Европа и САЩ, че палестинците трябва да постигнат държавност чрез преговори с Израел.

По-голямата част от страните по света – около 150, признават палестинска държава, пише Bloomberg.

Декларациите имат символична стойност за палестинците и служат за дипломатическа изолация на Израел, чието правителство се противопоставя на формирането на палестинска държава. Те не означават, че палестинците имат държава в пълния смисъл на думата.

Какво означава дадена територия да стане държава?

Съгласно Конвенцията от Монтевидео от 1933 г., която установява конвенционалното определение за държава съгласно международното право, такова образувание трябва да отговаря на четири условия. Западният бряг и Ивицата Газа отговарят на първото – постоянно население. Донякъде обаче те не отговарят на останалите три условия – да имат правителство, определени териториални граници и способност за сключване на споразумения.

Съгласно мирните споразумения от началото на 90-те години между Израел и Организацията за освобождение на Палестина (ООП), образувание, наречено Палестинска администрация, е натоварено с ограничено палестинско самоуправление. То обаче никога не е имало контрол над целия Западен бряг.

Израелците изтеглиха войските си от Ивицата Газа през 2005 г., но запазиха контрола си над въздушното пространство и морската територия на анклава. Палестинската администрация загуби изцяло контрол над Ивицата Газа от войнстващата ислямистка групировка „Хамас“ през 2007 г. След това на практика имаше две палестински управляващи образувания. След като оперативните сили на „Хамас“ в Газа започнаха нова война срещу Израел на 7 октомври 2023 г., израелските сили отново нахлуха в територията.

Споразуменията от 90-те години ангажираха двете страни да преговарят за трайно уреждане на конфликта си, което беше широко разбирано като създаване на палестинска държава редом с Израел. Териториалните граници трябваше да бъдат взаимно договорени. Междувременно споразуменията ограничават способността на палестинците да сключват меморандуми с други държави в икономическата, културната, научната и образователната сфера.

Като оставим настрана международното право, това, което палестинците искат, е сами да командват съдбата си. За да се постигне това, е необходимо повече от декларации. Изисква се израелците да се откажат от контрола си поне над голяма част от Западния бряг и Ивицата Газа.

Какво прави признаването на палестинска държава за палестинците?

Това придава легитимност на каузата за палестинска държавност. ООП, която твърди, че представлява всички палестинци, за първи път обяви палестинска държава през 1988 г. През годините все повече държави я признават.

Общото събрание на ООН гласува през 2012 г. да даде на Палестина статут на държава наблюдател, която не е член на световната организация. Това позволява на палестинската делегация да участва в заседанията, но не и в гласувания в основните органи на ООН. За да стане държава членка, е необходимо одобрението на поне девет от 15 държави в Съвета за сигурност на ООН, а всеки от постоянните му членове – Китай, Франция, Русия, Великобритания и САЩ, има право на вето. САЩ се противопоставят на признаването на палестинска държава извън мирно споразумение с Израел.

Какво казва историята?

Светата земя, част от Османската империя от 1517 г., попада под британско управление, когато победителите в Първата световна война си разделят контрола над територията на загубилите. Първото така наречено предложение за две държави датира от 1937 г., когато Британската кралска комисия, водена от лорд Пийл, препоръчва разделяне на тогавашната Британска подмандатна Палестина, за да се спре арабско-еврейското насилие.

ООН приема различен план за разделяне през 1947 г., но арабите отхвърлят и двата, което води до обявяването на независимост на Израел през 1948 г. и първата арабско-израелска война. Този период разселва близо 700 хил. палестински бежанци.

Във войната от 1967 г. Израел превзема, наред с други арабски територии, Ивицата Газа, Западния бряг и Източен Йерусалим, поставя жителите под военна окупация и разпалва палестинския национализъм.

След палестинското въстание, започнало през 1987 г., което отнема живота на повече от 1200 палестинци и 200 израелци, тайни преговори довеждат до забележителните мирни споразумения от Осло през 1993 г. Ограниченото самоуправление, което палестинците получават по силата на тези договори, е замислено като временна мярка.

Графика: Bloomberg

Защо мирните споразумения се провалиха?

Военната окупация, изграждането на израелски селища и насилието продължиха, тъй като двете страни така и не решиха проблемите си, които пречат на обещаното окончателно споразумение. Второто палестинско въстание, от 2000 до 2005 г., беше особено кърваво.

Спорните точки в израелско-палестинските преговори включват очертаването на границите, как да се сподели Йерусалим и статутът на палестинските бежанци. Израел действа самостоятелно през 2005 г., изтегля войските и заселниците си от Ивицата Газа, до голяма степен затваря границата и налага блокада, след като „Хамас“ отне контрола над територията от Палестинската администрация през 2007 г.

Впоследствие Газа се превърна в отправна точка за изпращане на ракети, минохвъргачки и палестински бойци към Израел.

Какво мислят израелците и палестинците за решението за две държави?

Резултати от проучвания показват, че идеята не е много популярна в наши дни сред израелците и палестинците. Данни от май сочат, че 57% от палестинците се противопоставят на решението за две държави. В анкета, проведена в началото на 2024 г., 55% от израелците посочват, че са против създаването на независима палестинска държава, дори ако тя бъде демилитаризирана.

Какви са алтернативите?

Много израелци подкрепят идеята за разширяване на израелския суверенитет поне до част от Западния бряг, където израелското строителство на селища продължава. Поддръжниците на анексирането казват, че израелците имат право да останат постоянно на Западния бряг, който те наричат с библейското му име Юдея и Самария - люлката на еврейската цивилизация.

Ако Израел поеме пълен контрол над повече палестинци на Западния бряг, ще трябва да избира между това да им предложи гражданство, за да разреди еврейското мнозинство в страната, или да ги остави без гражданство, което ще засили обвиненията в апартейд.

В съвместно проучване на двете страни, проведено през декември 2022 г., 37% от израелските евреи казват, че биха искали да видят решение, включващо единна недемократична държава, в която палестинците нямат равни права. Тридесет процента от палестинците посочват, че искат единна, доминирана от палестинци държава. По-малките малцинства подкрепят двунационална държава с равни права за всички.