Украинците чакат истински реформи, за да простят заигравката с антикорупционните органи

Изминалата седмица разтърси институциите в Украйна и войната не спря гражданския протест срещу отнемането на независимостта на смятаните за символ на европейската интеграция на страната антикорупционни институции - Националното антикорупционно бюро на Украйна (НАБУ) и Специализираната антикорупционна прокуратура (САП). През 2013 година украинците излязоха на Майдана именно в протест срещу отмяната на плановете за асоцирано членство на Украйна в ЕС и това стана причина за бягството на тогавашния президент Виктор Янукович в Москва. Русия пък сметна протестите за преврат и активира действия, довели до пълномащабната война днес.

"Самоувереното украинско гражданско общество даде ясен сигнал на правителството и света - европейският път не подлежи на обсъждане, справедливостта не подлежи на обсъждане", написа в социалните мрежи в коментар за събитията кореспондентът на ARD в Киев Василий Голод.

Заради протестите и остра реакция на западните партньори украинският президент Володимир Зеленски трябваше да признае грешката си, подписвайки закона, одобрен от Върховната Рада във вторник (22 юли) и да внесе свой законопроект, който връща автономността на двете агенции (подчинени на главния прокурор в спорния закон), но затяга вътреншния контрол в институциите, в четвъртък.

Официално приетите промени трябваше да намалят руското влияние в НАБУ и САП, след като бяха разкрити данни за шпиони в тях, а дела за корупция се влачеха с години. След острото недоволство Зеленски проведе няколко срещи с представители на агенциите, правоохранителните органи и украински институции, няколко разговора с европейски лидери, сред които и британския премиер Киър Стармър и германския канцлер Фридрих Мерц, и внесе своето предложение.

Източници на Euronews коментират, че новите текстове удовлетворяват Брюксел, но в ЕК ще чакат до последно, докато законът не бъде приет, преди да направят коментар. Към момента реакцията е спиране на част от финансираннето за Киев в размер на 1,5 млрд. евро. Официално в ЕК отбелязват, че Украйна не е изпълнила 3 от 16-те критерия, за да получи следващия транш от одобрената по-рано финансова подкрепа.

От пресслужбата на украинското президентство съобщиха за телефонен разговор между Урсула фон ден Лайен и Зеленски днес (27 юли). Двамата са коментирали, че президентският законопроект трябва да бъде одобрен скоростно, още през следващата седмица. Председателят на Радата Руслан Стефанчук обеща, че текстовете ще бъдат разгледани на 31 юли.

Украинският президент е информирал Урсула фон дер Лайен и за други реформи - подписването на указ за укрепване на комисия за разследване на активи, придобити в следствие на корупция и престъпления, както и е благодарил за новия механизъм за таван върху цената на петрола на Русия, чрез който цената днес е 47,60 долара за барел. Той е част от 18-ия пакет на ЕС за санкции срещу Русия.

Зеленски направи може би най-голямата си грешка от началото на войната

"Комуникацията винаги е важна, трябваше да има диалог", призна Зеленски пред журналисти в Киев преди дни. За човек, който не обича да признава грешките си това е сериозно изявление, коментира Голод в обзора си за седмицата. Според него това обаче няма да бъде достатъчно за украинците.

Те ще очакват президентът критично да огледа своя кръг от съветници и близки съратници и да се лиши от тези, които са станали твърде силни. От месеци общественото недоволство е насочено най-вече към началника на кабинета Андрий Ермак, който е негова "сянка" от началото на войната. Зеленски обаче винаги е защитавал Ермак, обяснявайки сериозната работа, която върши при преговорите с партньорите.

Анализатори отбелязват и още един негативен ефект от последната седмица - действията на президента са добре дошли за Кремъл. Руският президент Владимир Путин от месеци се опитва да накара западните партньори да отстранят Зеленски, обявявайки че мандатът му е приключил преди повече от година. Отговорът на Киев е, че заради войната Конституцията на Украйна не позволява  да бъдат проведени избори.

Един от изводите на разтърсващата седмица за Украйна е, че дори и без възможност за провеждане на избори украинското общество едва ли ще позволи да бъде отнето правото му да определя пътя на страната, завършва още кореспондентът на ARD.