"Алфа рисърч": Проектът на Радев събира около една трета от гласовете при вот днес

Известен спад в електоралната мобилизация показва представително проучване на "Алфа Рисърч" на обществените нагласи две седмици преди официалния старт на кампанията за предсрочните парламентарни избори на 19 април. Изследване, проведено в периода 23 февруари – 2 март сред хиляда пълнолетни граждани от цялата страна, показва, че към края на февруари около 3 млн. души декларират категорична готовност да отидат до урните.

Значителна преднина има проектът на Румен Радев (по време на проучването не е използвано името „Прогресивна България“), който събира 32,6% от гласуващите, пред ГЕРБ – с 19,7%. ПП-ДБ е в отстъпление спрямо декември, но задържа третото място с подкрепа от 12,6%, следвана от ДПС-Ново начало (9,6%) и „Възраждане“ (6,4%).

Това са и петте партии, които с най-висока степен на вероятност ще присъстват в 52-ия парламент. Две партии са под бариерата от 4%, но близо до нея – БСП (3,6%) и МЕЧ (3,5%).

Социолозите констатират, че продължава кризата на политическото лидерство. Като правило доверието към партийните лидери остава затворено в рамките на собствените им симпатизанти. С изключение на Румен Радев, рейтингът на всички останали е отрицателна величина.

Силно начало отбелязва Илияна Йотова в институционалната ѝ роля на президент. Тя започва с 49% подкрепа – нива аналогични с началото на първия и на втория мандат на президента Радев и характерни за президентската институция.

Темата за честността на вота продължава да е в центъра на общественото внимание, но и продължава да разделя българите. 37% очакват предстоящите избори да бъдат по-честни от предишните, 33% - по-нечестни. Позитивната новина е, че е налице оптимистично отместване - в съотношение 2:1 предишните избори са били оценявани като по-нечестни. Предизвикателството обаче е не да има само леко отместване, а да се постигне обществен консенсус за това, че изборите са свободни и вотът на всеки гласувал гражданин е точно отчетен.

Електорални нагласи

Анкетираните, със симпатии към проекта на бившия президент Румен Радев, са част от три големи групи избиратели – негласували на последните избори, бивши симпатизанти на БСП и на „Възраждане“. Макар и с по-малка тежест, в него има и доскорошни симпатизанти на ИТН, МЕЧ, „Величие“, периферия на ГЕРБ, ПП-ДБ, ДПС-Ново начало и на множество малки партии. Практически няма партия, която да не търпи електорални щети от появата на новия проект. Разнородността в профила на избирателите му го натоварва с разнопосочни очаквания, което е плюс за кампанията му, но и потенциален проблем пред политическата му устойчивост, коментират социолозите.

При ГЕРБ продължава тенденцията на плавен отлив, регистрирана още през декември, но към момента партията на Бойко Борисов запазва основното си ядро избиратели – 19,7%.

По-значима динамика е налице при ПП-ДБ, чиято подкрепа енергията от протестите беше повишила до 17,8%, а сега спада до 12,6%. Коалицията запазва по-високите си нива в столицата и най-големите областни центрове, но търпи ерозия в страната, където идеологическата мотивация е по-слаба, а електоралните нагласи – по-волатилни.

Партията на Делян Пеевски запазва подкрепа от 9,6%. На последните два избора тя показа силна способност да привлича гласове на финала на кампанията и в самия изборен ден, което не може да се изключи и сега. Най-интересното наблюдение тук е, че въпреки силният сблъсък на ниво лидери, дори и от нея има лек отлив в посока Р. Радев.

Щетите за „Възраждане“ от проекта на Румен Радев са основно в електоралната ѝ периферия, която беше осигурила по-голямото разрастване на партията от 2022 г. насам. Моментната ѝ подкрепа е около  6,4%, но при нея са възможни и по-съществени колебания.

Това са петте партии, които с най-висока степен на вероятност ще присъстват в бъдещия парламент.

БСП и МЕЧ са близо до чертата, но за момента остават под нея. И двете, но най-вече левицата, са сериозни „донори“ на избиратели за проекта на Радев. Обновлението в ръководството на БСП не ѝ носи автоматични електорални бонуси. По-възрастните привърженици на партията симпатизират на Радев, а за по-младите избиратели левицата все още си остава невидима.

Отношение към президента Илияна Йотова

Въпреки че рокадата на „Дондуков“ 2 не бе приета еднозначно, президентът Илияна Йотова запазва положителен баланс в институционалния рейтинг. Седмици след като пое поста от Румен Радев, одобрението за президента Йотова е в рамките на 49% срещу 25% неодобрение и 26% неутрално отношение. Твърдо зад нея застават привържениците на политическия проект на Румен Радев и формациите, очертаващи се като негов електорален резервоар – БСП, „Възраждане“, МЕЧ, „Величие“, ИТН. Обратно, симпатизантите на ГЕРБ, ПП-ДБ и други по-малки десни партии се открояват с по-критично отношение, а тези на ДПС и АПС – като най-неутрални.

Доверие в партийните лидери

За разлика от предишни кампании, когато лидерите бяха фактор за разширяване на потенциалния вот за техните партии, мнозинството от участниците в предстоящите избори няма да могат да разчитат на подобно предимство. Общественото доверие към лидерите на водещите формации е концентрирано в най-тесните ярда от собствените им привърженици, а недоверието нахвърля 50%.  Двете изключения от тази обща тенденция са Румен Радев и Крум Зарков, които все още изграждат позиции в ролята си на партийни лидери.

Мълчаливото начало на Румен Радев на партийния терен води до възпроизвеждане на президентския му рейтинг. Към момента той има одобрението на 37,1% от пълнолетните граждани срещу 35,2% неодобрение. Аналогичен на този от президентския му мандат е и профилът на подкрепящите го: това са основно негови лични фенове, симпатизанти на БСП, „Възраждане“, МЕЧ, „Величие“, част от негласувалите на последните избори.

Очаквано, протестите от края на миналата година и оставката на правителството имат негативен ефект върху рейтинга на Бойко Борисов, който губи около 3 процентни пункта общо доверие, но зад него остава твърдото ядро от привърженици на ГЕРБ. В началото на март той има 18,4% положително и 62,6% отрицателно отношение.

Третата позиция по доверие е за новия председател на БСП Крум Зарков. Стартът му начело на социалистите получава одобрението на 14,2% от пълнолетните жители на страната срещу 39,9% неодобрение. Зарков е изправен пред две съществени предизвикателства: да убеди привържениците на БСП в способността си да спре отлива от партията и да успее да трансформира във вот за БСП популярността си сред симпатизанти на други партии.

Лидерите на ПП-ДБ се ползват с одобрение, което идва основно от собствените им партии: Асен Василев 12,6% доверие и 65,2% недоверие; Ивайло Мирчев – 11,7% доверие и 59,4% недоверие, Божидар Божанов – 10,9% доверие и 57,3% недоверие; Атанас Атанасов – 8,4% доверие и 59,8% недоверие.

Аналогична е ситуацията и при лидерите на другите представени в настоящия парламент партии. Всички те имат ядра от твърди последователи, но и високо обществено недоверие. Костадин Костадинов се ползва с 11,2% положително и 65,8% отрицателно отношение, Радостин  Василев – 9,8% положително и 60,6% отрицателно отношение, Слави Трифонов – 7,2% положително и 63,5% отрицателно отношение, Ивелин Михайлов – 6% положително и 64,1% отрицателно отношение, Делян Пеевски – 5,8% положително и 79,8% отрицателно отношение.