Как Меркел и Мерц изгубиха Източна Германия и я подариха на крайнодясната AfD

Улрих Зигмунд, водещ кандидат на крайнодясната партия „Алтернатива за Германия“ (AfD), коментира в Наумбург преди ключовите избори в провинцията Саксония-Анхалт, че в Източна Германия има ново „пробуждане“. 

Зигмунд е на крачка от това да стане първият крайнодесен лидер, който управлява германска провинция, от 1945 г. насам, пише Ан МакЕлвой, бивш кореспондент в Източна Германия и автор на „Оседланата крава, животът и наследството на Източна Германия“, за Politico.

На митинга, на който е говорил Зигмунд, млад мъж, видимо на възраст, която предполага, че няма как да е живял в комунистическата Германска демократична република (ГДР), крещи „Източна Германия!“. „Там беше по-чисто, по-германско, не американо-германско като Запада“, казва той пред МакЕлвой.

Елементи от „новото пробуждане“ на Зигмунд звучат като напомняния за стария Изток и речта му със сигурност би се възприела добре в Кремъл. Той осъжда подкрепата за „корумпираната“ Украйна като глупост и подчертава необходимостта от връщане към доставките на петрол и газ от Русия.

Източна Германия официално се разпадна през 1990 г., но не изчезна. Борбата ѝ за идентичност в рамките на разпростиращата се германска федерална система с власт, съсредоточена в Берлин, подхранва възхода на крайната десница. 

Ако „Алтернатива за Германия“ победи на провинциалните избори тази неделя, това повдига сериозни въпроси как канцлери като Хелмут Кол, Ангела Меркел и Фридрих Мерц не успяха да управляват прехода след обединението на Германия и да предотвратят отклонението на големи части от източната част на страната по политическа траектория към крайната десница. 

„Ние сме народът“

В Наумбург, където опашката за наденички и бира e като цяло оптимистична, има и по-невесели хора с неонацистки символи по дрехите. Един от тълпата коментира, че правителството в Берлин „изпраща парите ни от данъците на евреите в Израел и на [украинския президент Володимир] Зеленски, вместо да ги харчи тук“.

Важно е да се подчертае, че източната политическа идентичност не е монохромна носталгия по ГДР. Всъщност AfD използва лозунга от демонстрациите срещу комунизма през 1989 г. – „Wir sind das Volk“, или „Ние сме народът“, за свои собствени цели, като се докосва до спомените за маршовете за свобода  последните дни на социалистическата държава. 

„Сега ще покажем отново на света“, казва Дирк Хузенлауб, металообработващ работник в син гащеризон, участвал в предизборен митинг в близкия град Люцен.

Според него „хората на върха не искат да се справяме добре – те ни държат нарочно надолу“. Следва изброяване на поредица от конспиративни теории, разпространявани в интернет, включително идеята, че канцлерът Фридрих Мерц и неговият предшественик Ангела Меркел „са ни предали – рискуваме страната ни да се срине по начина, по който се срина старата Източна Германия“.

Отвъд дружелюбието на опашката за наденички, настроението може бързо да се влоши. Това Ан МакЕлвой е открила в опит да говори със Зигмунд в Люцен, като ѝ е било казано, че „основната“ преса не е добре дошла. Тя е грубо избутана, като ръката ѝ е извита от татуиран охранител на Зигмунд. Последвала е заповед „Мърдай или ще те заведа в полицията“.

Репортерката все пак е отведена при полицейска кола с мотив, че „тази жена не съдейства“. На митинга в Наумбург полицай любезно я е предупредил да стои далеч от „Зона за сигурност 1“ – навсякъде близо до сцената. „Това е за ваша собствена безопасност. Най-добре запомнете, че в тази зона AfD е господар“, допълнил е полицаят.

Меркел и негативната реакция срещу миграцията

Последните двама канцлери – Мерц и Меркел, предизвикаха силна негативна реакция в Източна Германия. За Меркел резултатът можеше да бъде по-положителен. Тя самата е родом от Изтока и е активен участник в „завоя“ от комунизма. Тя следва завета на Хелмут Кол да създаде „цветущи пейзажи“ в „новите федерални провинции“. Изоставените градове са възстановени, сложи край на замърсяването на въздуха, ремонтира пътищата.

Изтокът реагира много по-негативно на решението на Меркел да позволи масов приток на търсещи убежище от Сирия и Северна Африка през 2015 и 2016 г. Хората се притесниха от скоростта на социалните промени и от  2015 г. насам „Алтернатива за Германия“ започна да се издига. 

Ерата на Covid също задълбочи разделенията: кампания в социалните медии изискваше въвеждането на руската ваксина „Спутник V“ пред другите алтернативи. Това демонстрира сложна смесица от нагласи, които и до днес са силно застъпени в платформата на AfD: недоверие към западния капитализъм и приемане на Русия.

Ветеранът социолог Детлеф Полак диагностицира „митологияна на жертвата“, с която западните политици трудно се борят, без да звучат дистанцирано. Цели три четвърти от избирателите, които клонят към AfD, смятат, че обединена Германия ги е лишила от заслуженото, в сравнение с две пети от обществеността в старата ГДР. 

AfD се научи от движението MAGA как да обединява множество направления на мисълта в предизборни послания, преплетени с поредица от фалшиви или преувеличени истории.

Идването на Мерц – прозападен политик с бедни комуникационни умения, допълнително отслабват привлекателността на модела на просперитет на Федералната република, особено на фона на икономическите трудности.

Изоставане

В оценка на Института за икономически изследвания в Хале се отбелязва, че след 90-те години на миналия век „първоначалният импулс на догонване е спрял. Оттогава източногерманската икономика е нараствала предимно дори по-бавно от западногерманската“. 

В доклада се цитира „липса на производителност на източногерманските компании“, както и продължителното изтичане на мозъци и ниският процент на създаване на бизнес. „Преобладаващо голяма част от новите отбранителни индустрии, които ще доведат до просперитет и сигурност, са базирани в старата Федерална република. Това дава на изтока по-малък интерес към въоръжаване срещу Русия – това е двоен удар, с който трябва да се справим“, коментира представител на отбраната на Германия, пожелал да говори при условие на анонимност.

Меркел искаше повече „смелост“ да се „бори за демокрация“. Тези послания обаче се възприемат от източногерманците като Bevormundung, т.е. те се усещат като проява на надменно снизхождение.

Мерц предупреждава, че едно крайнодясно правителство в Саксония-Анхалт би означавало, че „чуждестранните инвеститори ще се отдръпнат от провинцията в бъдеще“ и че провинцията „ще се сблъска със значителни проблеми“. Дали тази тактика на сплашване ще се окаже убедителна, предстои да разберем.

Зигмунд, от своя страна, залага на друга тактика. „Боже мой, жените са страхотни в този град“, казва той на предизборен митинг. „По-добре не казвайте на жена ми“, добавя той.

Мерц също не проявява особен личен интерес към Изтока, освен че го вижда като проблем, който трябва да се държи настрана. Много малко от членовете на кабинета му са от тази част на Германия, въпреки че партията посочва възхода на новоно поколение източногерманци до следващото ниво на министерски постове. Това може да се наложи да се ускори, за да се противодейства на нарастващото настроение на отчуждение.

По време на неофициално посещение в понеделник, за да подкрепи Свен Шулце като кандидат на партията за министър-председател на провинцията, канцлерът осъди „хората, които търгуват с гняв“. Той все пак се осмели да се изправи пред избирателите – нещо, което много водещи политици избягват да правят.  

Саксония-Анхалт е малка провинция по население – с малко над 2 млн. жители. Тя обаче е люлката на лутеранската традиция да се предизвикват силните – тема, която по-исторически настроените участници в митингите повдигат. Както казва Зигмунд: „Дори и да не постигнем [общо мнозинство], няма да си тръгнем.“ Това е и упорит вик от улиците в края на 1989 г. През 2026 г. това предизвиква силен рев на одобрение на пазара в Наумбург, като заглушава контрапротестите.