Самонадеяността не трябва да попречи на прекратяването на войната в Иран

Иранските лидери вероятно прекалиха през лятото, като атакуваха петролни танкери дори след подписването на меморандум за разбирателство за повторното отваряне на Ормузкия проток. Но ако САЩ искат да сложат край на конфликта в Персийския залив, трябва да се пазят от собствената си самонадеяност, пише Bloomberg.

Иран предприе действия, тъй като се опасяваше, че ще загуби влиянието си, след като САЩ настояха корабите, преминаващи през протока, да се придържат към брега на Оман, вместо да се подчинят на иранския контрол. В отговор САЩ задушиха иранската икономика, като блокираха износа на петрол и засилиха санкциите, дори когато започнаха да създават безопасен коридор за корабоплаването от други страни от Залива. Макар и скъпо, усилието изглежда дава резултат: според JPMorgan Chase & Co. и Goldman Sachs Group Inc. доставките на суров петрол, включително по заобиколни маршрути, са се възстановили до нива, близки до тези преди войната.

Това вероятно обяснява защо иранските преговарящи сега настояват за ускорено връщане към меморандума от юни, според който САЩ се ангажираха да размразят ирански активи и да разрешат износа на петрол в замяна на повторното отваряне на протока и подновяване на ядрените преговори. Белият дом се съпротивлява, като според съобщенията настоява за по-конкретни ангажименти по ядрената програма, преди да освободи средства. Трета ударна група самолетоносачи и още хиляди военнослужещи се насочват към региона на фона на нарастващите спекулации, че САЩ може да подновят бомбардировките след междинните избори.

Безизходицата е разбираема. Нито една от страните не вярва, че другата ще изпълни поетите ангажименти. Иран не вижда особен смисъл да предлага нови отстъпки срещу ползи, които САЩ вече са обещали. Междувременно администрацията беше остро критикувана, че е отстъпила твърде много в първоначалното споразумение за прекратяване на огъня, и вероятно отново ще бъде подложена на критики, ако просто се върне към него, след като месеци наред търпи рязко покачване на енергийните разходи и загубата на още шестима военнослужещи.

Представителите на Белия дом обаче трябва да помнят, че сегашното положение може да се окаже по-малко устойчиво, отколкото изглежда. Всяка допълнителна седмица на войната изчерпва още повече запасите от боеприпаси на САЩ, влошава готовността на американските сили по света и отвлича вниманието от други неотложни предизвикателства пред Пентагона. Опасенията от възобновяване на бойните действия поддържат високите цени на енергоносителите, дори когато петролните потоци започнаха да се възстановяват. А сложната военноморска операция, която прави тези доставки възможни, не може да продължава безкрайно.

Твърдолинейните представители, които сега доминират режима в Техеран, смятат, че водят екзистенциална борба и многократно са доказали колко малко се интересуват от страданията на обикновените иранци. По-вероятно е те да задълбочат конфликта, като нанесат удари по петролни съоръжения в страните от Залива, отколкото да отстъпят пред икономическия натиск. Подновена американска бомбардировъчна кампания също крие риск от по-широк конфликт, който може да доведе до спираловидно покачване на цените и дългосрочни щети за енергийната инфраструктура на региона, да не говорим за нови американски жертви.

Затова САЩ би било разумно да се стремят към подобрения в ново споразумение за прекратяване на огъня, а не към „безусловна капитулация“, каквато Белият дом на моменти е изисквал. Всяко споразумение за повторното отваряне на протока трябва да е в съответствие с международното право и да не оставя място за различни тълкувания. То също така трябва да положи основите за управляващ орган, подкрепен от Международната морска организация на ООН, в който да участват всички страни от Персийския залив, а не само Иран и Оман.

По ядрения въпрос Иран трябва най-малкото да позволи на инспекторите на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) да се върнат в страната, за да оценят състоянието на ядрената му програма и запасите от високообогатен уран. Той също така трябва да разбере, че всеки опит за възстановяване на унищожени ядрени съоръжения или за подновяване на обогатяването, докато продължават по-дългосрочните преговори, ще бъде посрещнат с военен отговор.

От своя страна САЩ ще трябва да предложат финансови стимули за спазване на договореностите, макар че пълното облекчаване на санкциите трябва да изчака трайно ядрено споразумение. Политическата цена ще бъде по-малка от тази на продължаването на тази зле преценена война.