Демократите се готвят за отмяна на реформите на Тръмп след междинните избори

От завръщането си в Белия дом президентът на САЩ Доналд Тръмп дълбоко промени американската политика. Демократите вече се опитват да си върнат инициативата. В навечерието на междинните избори на 3 ноември демократите в Камарата на представителите подготвят законопроекти, целящи да ограничат правомощията на американския президент и да отменят част от предприетите от него мерки, пише в анализ Washington Post.

Стратегии за ограничаване на влиянието на президента върху Министерството на правосъдието, законопроект за регламентиране на ремонта на Белия дом и ограничения върху налагането на мита са сред инициативите, които се обсъждат във Вашингтон. Опонентите на Тръмп се стремят да гарантират, че след края на мандата му наложените от него реформи ще изчезнат заедно с президента.

Демократът от Мериленд Джейми Раскин - най-високопоставеният представител на партията в съдебната комисия на Камарата на представителите, подкрепя отмяната на редица решения. Възстановяването на ограниченията върху действията на настоящия обитател на Белия дом обаче може да отнеме десетилетия. 

„Предстои ни огромна работа по възстановяването“, заявява Раскин. „За щастие, възстановяването има дълга традиция в нашата страна и когато е било възможно, то се е оказвало много по-ефективно от авторитаризма или революцията. Ще трябва да работим министерство по министерство, тема по тема и обществена цел по обществена цел, за да определим какво можем да запазим и какво можем да възстановим.“

Критиците на Тръмп смятат, че със своите мащаби, обхват и агресивност - от разрушаването на източното крило на Белия дом до съдебните преследвания срещу политическите му опоненти - 47-ият президент на САЩ е разширил изпълнителната власт далеч отвъд нейните правомощия.

Ако демократите поемат контрола над Камарата на представителите, някои от техните представители вече имат идеи как да ограничат последните реформи на администрацията.

Няколко конгресмени разработиха законопроекти за ограничаване на правомощията на президента да обявява извънредно положение. Тази възможност е особено предпочитана от Доналд Тръмп, който е обявявал около дузина извънредни положения, за да обоснове мерки като налагането на мита, ускоряването на депортациите на хора с незаконен статут или разполагането на Националната гвардия.

Представителите Сюзан ДелБене, демократ от щата Вашингтон, и Дон Байър, демократ от Вирджиния, внесоха законопроект, който забранява налагането на мита на основание национално извънредно положение без одобрението на Конгреса.

Джейми Раскин предложи също така да се забрани на президента да приема плащания от чуждестранно правителство без съгласието на Конгреса. Конгресменът от Мериленд настоява и за закон, който да изисква публичен преглед на всеки ремонт на Белия дом.

Бившият кмет на Чикаго и потенциален кандидат за номинацията на Демократическата партия за президент Рам Емануел наскоро представи предложение за етичен кодекс, обхващащ трите власти в държавата. Текстът забранява търговията с акции и залаганията на пазарите за прогнози и предвижда създаването на сляп тръст за всеки, който притежава активи за над 1 милион долара.

След завръщането си в Белия дом Доналд Тръмп е извършил сделки с акции за милиони долари. Той също така получи луксозен самолет от правителството на Катар, което предизвика противоречия в САЩ.

Част от тези предложения са насочени най-вече към мобилизирането на избирателите преди междинните избори и към демонстриране на ясна опозиция срещу президента. Не е известно дали законопроектите ще получат необходимата подкрепа, за да бъдат приети. Проучване на „Пю“ от миналата година обаче показа, че 78% от американците се притесняват от разширяването на президентските правомощия.

Дори ако някои ограничения върху президентската власт бъдат възстановени, управлението на Тръмп ще остави трайни следи.

„Възстановяването без съмнение ще бъде огромно предизвикателство, но бивши служители на Министерството на правосъдието от републикански и демократически администрации вече обмислят как да бъде постигнато“, заключава Ванита Гупта, заместник-главен прокурор по време на администрацията на Джо Байдън.

/БГНЕС/