Европейският съюз навлиза в перфектната политическа буря

Европейският съюз (ЕС) е изправен пред сериозни предизвикателства: как да постигне съгласие по най-големия си бюджет досега, как да запълни огромната финансова дупка, свързана с Украйна, и как да се справи с геополитическия натиск от страна на САЩ и Китай.

Сега пред съюза стои и опасността от парализа, породена от вътрешнополитически борби в държавите, които заедно формират около 60% от брутния вътрешен продукт (БВП) и населението му, пише Politico.

„Всички са наясно, че трябва да постигнем... политическо споразумение до края на годината“, коментира кипърският президент Никос Христодулидис в интервю за медията в кулоарите на заседанието на Съвета на ЕС миналата седмица, като визира трудните преговори по бюджета на блока.

По думите му обаче заради изборите в Испания това вече няма да е възможно. Христодулидис добавя, че през следващата година предстоят избори във Франция, Италия и други страни, което според него ще доведе до още повече усложнения.

ЕС е изправен пред безпрецедентна дилема: четирите му най-големи икономики навлизат в период на избори или политически сътресения, което може сериозно да ограничи способността на блока да постига каквито и да е резултати.

Следващия месец в Испания ще се проведат избори, като дясноцентристите и крайнодесните сили имат реални шансове да дойдат на власт. Във Франция през април предстои смяна на президента, като социологическите проучвания сочат към лидерката на крайната десница Марин льо Пен.

В Германия партията „Алтернатива за Германия“ (AfD) набира сила, което поставя под въпрос евентуалното канцлерство на Фридрих Мерц. Правителството на италианския премиер Джорджа Мелони, което се задържа на власт необичайно дълго за страната, също е изправено пред избори през 2027 г.

Последиците вече започват да се усещат. Последната среща на върха на ЕС даде представа за това, което предстои: след двудневни преговори лидерите не успяха да постигнат напредък по бюджета за 2 трлн. евро, а вместо това се оказаха въвлечени в неочаквано остър спор относно енергийната политика.

Прави впечатление, че в заключенията от срещата на върха липсва каквото и да е споменаване за постигане на консенсус по бюджета преди края на годината. Държавите членки се противопоставиха на предложението на председателя на Съвета Антониу Коща за краен срок до края на 2026 г., въпреки че за ноември и декември са насрочени нови срещи на върха.

Ако тези срещи не доведат до споразумение, тогава и без това напрегнатите преговори ще се проточат през 2027 г. – период, в който предизборните борби вероятно ще хвърлят още по-голяма сянка върху преговорния процес, а правителствата може да станат още по-несклонни на компромисите, необходими за постигане на договореност.

Тройна атака

Парализата, от която Брюксел се опасява с навлизането на Европа в активен изборен цикъл, вече започва да се усеща. Срещата на върха от миналата седмица ясно показа колко трудно става постигането на компромисите, от които съюзът се нуждае.

Вместо да сключат мащабни споразумения (френско-германската договореност относно автомобилния сектор е единственото изключение), лидерите използваха форума, за да затвърдят позициите си и да потърсят тактически предимства пред опонентите си.

Песимизмът е осезаем, според шестима дипломати и длъжностни лица, разговаряли с репортери на медията, при условие че се запази анонимността им. Някои от тях предупреждават, че през следващите месеци ЕС ще се сблъска със сериозни пречки.

Вътрешните проблеми на съюза едва ли биха могли да се появят в по-неподходящ момент. От подкопаването на трансатлантическия съюз от страна на американския президент Доналд Тръмп до все по-големия търговски дисбаланс с Китай - блокът е изправен пред засилващ се геополитически и икономически натиск от различни посоки.

„Те търсят нашето разделение. Искат да сме разделени“, заяви белгийският министър-председател Барт де Вевер пред журналисти по време на късен брифинг на срещата на върха, макар да не назова конкретни държави. „И, разбира се, те разполагат с инструменти, чрез които могат да ни навредят“, добавя той.

Бившият външен министър на Литва Габриелюс Ландсбергис, който понастоящем е гостуващ изследовател в Станфордския университет, е по-директен: „В момента сме подложени на атака от три страни: от САЩ, Русия и Китай.“

Вашингтон поставя под въпрос старите съюзи, които от десетилетия са в основата на европейската сигурност. Москва води „война в сянка“ из цяла Европа – от кибератаки и саботажи, до опит за нападения на конкретни цели с дронове. Пекин затяга контрола си върху критичните вериги на доставки и залива европейските пазари с евтини стоки.

Налице е и проблемът с Украйна. Според МВФ през следващата година страната е изправена пред бюджетен дефицит в размер на 30 млрд. до 35 млрд. долара, докато Русия нанася удари по енергийната ѝ инфраструктура преди зимата. И това се случва въпреки 90-те млрд. евро, които ЕС вече се съгласи да предостави миналата година.

Украинският президент Володимир Зеленски направи мрачна прогноза по време на срещата на върха миналата седмица, като заяви пред репортери, че ако Украйна падне, 20 млн. украинци ще се насочат към ЕС.

Едно от решенията на проблемите с финансирането на Украйна биха могли да бъдат руските активи на стойност 200 млрд. евро, които са блокирани за неопределен срок в базирания в Брюксел финансов депозитар Euroclear. Няма обаче признаци ЕС да постига съгласие и по този въпрос. Белгия, която наложи вето на предишни опити за използване на тези активи в помощ на Украйна, продължава да отказва да промени позицията си.

Други възможни решения, като например емитирането на още съвместен дълг, ще изискват трудни компромиси – и то в момент, когато Брюксел разполага с още по-малко пространство за маневриране.

Проблемите на ЕС надхвърлят рамките на бюджета или конкретни политически досиета. Тъй като политическото бъдеще на някои от най-влиятелните европейски лидери е несигурно, Брюксел е изправен пред риска да загуби стабилните съюзи и дългогодишните авторитетни национални фигури, необходими за постигането на компромиси.

„В момента Европа няма очевиден лидер“, отбелязва друг дипломат от ЕС. Председателят на Комисията „Фон дер Лайен е влиятелна, но нямаме фигура от ранга на Меркел или Митера“, според източника на медията.

Френският президент Еманюел Макрон, който няма право да заема длъжността повече, е признал, че през последните месеци от управлението си няма да разполага с политически мандат, за да подпише споразумение за бюджета, съобщават четирима европейски дипломати.

Според социологическите проучвания испанският министър-председател Педро Санчес е изправен пред поражение след осем години на власт. Испанците ще гласуват на 29 ноември, което означава, че по време на срещите на лидерите на ЕС на 13 и 26 ноември Санчес ще бъде изцяло ангажиран с предизборната кампания.

Коща, който подчертава необходимостта от постигане на споразумение за бюджета на ЕС до края на 2026 г., за да бъде той готов за изпълнение до 2028 г., отхвърли опасенията, че предстоящата поредица от избори в държавите от блока би могла да създаде пречки. „Ние живеем в 27 демокрации. Горе-долу всеки месец имаме избори. Ако всичко зависи от изборите, никога няма да успеем да приемем нов бюджет“, казва той.

Според двама дипломати от ЕС не се очаква в Мадрид да бъде съставено правителство преди януари, което може да провали преговорите по бюджета.

Не е ясно колко време още германският канцлер Мерц ще остане на поста си. Въпреки че следващите федерални избори са насрочени едва за 2029 г., нарастващата сила на „Алтернатива за Германия“ (AfD) и рязко спадащата популярност на самия Мерц ограничават готовността му за компромиси.

В Италия също предстоят избори – през октомври 2027 г. Друг дипломат от ЕС изразява мнение, че Мелони ще чака толкова дълго, като предполага, че тя би могла да свика предсрочен вот.

Януари може да се окаже най-подходящият момент за финализиране на бюджета, отбелязва високопоставен служител на ЕС. Това вероятно е последният шанс за постигане на споразумение, преди политическите сътресения в Европа да направят намирането на компромис още по-трудно.