Вучич залага на премиерския пост, но студентските протести поставят властта му под заплаха

Сръбският президент Александър Вучич следва плана на руския държавен глава Владимир Путин за запазване на властта. Той иска да размени президентския пост с този на министър-председател, пише Bloomberg.

Но тъй като опозицията набира подкрепа за първи път от повече от десетилетие, дори Путин изрази известни съмнения относно изхода от предсрочните избори в неделя.

По време на едночасов телефонен разговор в навечерието на оставката на Вучич като президент миналия месец Путин е поставил под въпрос дали неговият съмишленик е сигурен в осъществяването на тази промяна.

„Той ме изуми с рационалния си подход, включващ въпроси за възможните трудности по пътя и надеждността на съюзниците“, заяви Вучич в скорошно интервю в Белград. „Казах му, че се надявам всичко да бъде наред.“

Но изходът от изборите в балканската държава с население от 6,5 млн. души съвсем не е предрешен, а надеждите ѝ за скорошно присъединяване към Европейския съюз (ЕС) постепенно угасват. Страната избира депутати за 250-местния си парламент в надпревара, която според социологическите проучвания се свежда до доминиращата дясноцентристка Сръбска прогресивна партия (СПП) на Вучич и нововъзникнало политическо движение, родено от уличните протести, водени от студенти. Последните проучвания дават противоречиви резултати за това кой ще спечели.

Още 16 по-малки партии участват в надпреварата, но изостават значително в социологическите проучвания. Те обхващат широк политически спектър - от либерални до консервативни формации, от евроскептични националисти до привърженици на Европейския съюз.

56-годишният Вучич свика изборите повече от година преди изтичането на редовния си мандат след продължителни антиправителствени протести. Те бяха предизвикани от срутването на навеса на железопътна гара през 2024 г., при което загинаха 16 души. Студентите от университетите оглавиха протестите, обвинявайки корупцията и некомпетентността на представители на властта на Вучич за смъртните случаи. В четвъртък вечер стотици хиляди привърженици на опозицията се събраха в Белград на един от най-големите протести в историята на балканската страна.

Първоначално разнородно протестно движение, изразяващо общественото възмущение, групата постепенно се превърна в политическа сила, издигайки активисти, които се превърнаха в най-сериозното предизвикателство пред дългогодишния лидер на Сърбия. Движението функционира чрез мрежа от т.нар. „пленуми“ или местни групи, без ясно изразен лидер.

Едва след като Вучич определи 25 октомври за дата на изборите, движението представи т.нар. „Студентска листа“ с кандидати. В нея влизат академични преподаватели, предприемачи, работници и различни специалисти, сред които и бившият гуверньор на централната банка Деян Шошкич.

„Никога досега страната ни не е била под окупация отвътре, но за съжаление сега е така“, заяви 53-годишният Деян Бодирога, бивша баскетболна звезда и президент на Евролигата по баскетбол, който е кандидат от Студентската листа. „Насилието, арогантността и корупцията разяждат държавата ни.“

Предизборните обещания на движението са насочени към борба с корупцията, реформа на съдебната система, подобряване на условията за провеждане на избори, по-голямо медийно многообразие и преодоляване на продължителния демократичен регрес при управлението на Вучич.

Александър Вучич съчетава стремежа на Сърбия към членство в ЕС с привличането на китайски инвестиции, поддържането на приятелски отношения с Русия и установяването на контакти с администрацията на американския президент Доналд Тръмп и нейните съюзници в рамките на „стратегически диалог“ със САЩ. Този геополитически баланс може да се запази дори ако кандидатите на Студентската листа дойдат на власт.

Управляващите разгромиха съперниците си на шест предишни парламентарни вота от 2012 г. насам. Това кара Студентската листа да подхожда предпазливо към чувствителни въпроси като отказа на Сърбия да признае едностранното отделяне на Косово и евентуалното присъединяване на страната към западните санкции срещу Русия.

Изпълнението на условията за членство в ЕС също не е непосредствен приоритет. Представители на Студентската листа заявяват, че страната може да вземе решение по въпроса чрез референдум, ако получи покана от Брюксел. Що се отнася до Косово, те се позовават на сръбската конституция, която определя територията като южна провинция на Сърбия.

„Или Сърбия, или мафията“ е основният предизборен лозунг на Студентската листа. Движението се съсредоточава върху отстраняването на режима на Вучич, при който „личните интереси са по-важни от живота на хората и тяхното бъдеще“, се посочва в програмата му.

„Наричат ме зъл. Защо? Защото заплатите ви са три пъти по-високи отпреди? Защото построихме толкова много нови пътища, училища и болници?“, заяви Вучич на скорошен предизборен митинг. „Гласът за Студентската листа е глас за унищожаването на Сърбия“, добави той, критикувайки движението за това, че все още не е обявило кандидата си за премиер.

Докато Вучич представя опонентите си като непрозрачна група, финансирана от чужбина с цел дестабилизиране на страната, Студентската листа обещава да възстанови върховенството на закона, да разбие монополите и да преразгледа мащабните инфраструктурни договори, сключени при управлението на Вучич при недостатъчна прозрачност. Според Индекса за възприятие на корупцията за 2025 г. на организацията Transparency International резултатът на балканската държава е най-ниският за последните две десетилетия.

Лагерът на Вучич изтъква постиженията през последните 12 години, сред които утрояването на икономиката на страната, рекордно ниската безработица, безпрецедентната стабилност на динара и нарастването на заплатите и пенсиите при запазване на публичния дълг под контрол. Управляващите приписват на своето ръководство и заслугата за получаването на първия в историята на Сърбия инвестиционен кредитен рейтинг от S&P Global Ratings.

Александър Вучич подаде оставка осем месеца преди изтичането на втория му президентски мандат, разчитайки, че завръщането му като министър-председател ще му осигури още четири години на власт.

Напрежението се покачва с всеки изминал ден, а опозицията вече оспорва честността на изборния процес, като твърди, че има нередности, включително сплашване на избиратели и подкупи от страна на управляващите. Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа изпраща наблюдателна мисия, както и при предишни избори. Опозиционни активисти също ще бъдат разположени във всички избирателни секции в страната.

От своя страна Путин вече е заявил предпочитанията си за сръбските избори. Въпреки периодичните търкания между Москва и Белград руският лидер заяви, че се надява Вучич да спечели, защото провежда „внимателна политика и демонстрира желание за сътрудничество с Русия“.

„Ние несъмнено приветстваме това и ще отвърнем със същото“, каза той.