Бизнесът търси строители и шивачи, техникумите предлагат ресторантьори и икономисти

План-приемът в професионалното образование за 2024/2025 г. показва, че и през тази година най-голяма част от кадрите ще се обучават за придобиване на квалификация в направленията „Техника“ (основно техници на транспортна техника и на компютърни системи), „Услуги за личността“ (основно ресторантьори и готвачи) и „Информатика“ (основно икономисти-информатици и организатори на Интернет приложения). По всяко от тези три направления приемът е над 5 хиляди осмокласници, а общо формират над 56% от започналите професионално образование през настоящата учебна година (общо малко над 36 хиляди ученика), пише Зорница Славова от Института за пазарна икономика (ИПИ).

Същевременно годишното проучване на Агенцията по заетостта за потребностите от работна сила показва доколко приемът в професионалното образование отговаря на бъдещото търсене на труд. През 2024 г. около 2/3 от работодателите имат затруднения при намиране на търсените хора, а делът им нараства спрямо миналогодишното проучване. Заявените потребности от кадри с професионална квалификация за следващата една година са най-вече в направленията „Архитектура и строителство“, „Техника“ и „Производство и преработка“ – те формират над 60% от бъдещото търсене на специалисти. В същото време приемът по тези три направления е с дял от 36% от общия прием.

Интересно е и съпоставянето на конкретните професии, които се търсят на пазара на труда и тези, които се предлагат от професионалното образование. За 15 от 20-те професии, за които са заявени най-големи потребности, професионалното образование подготвя малко (под 1% от приема) или никакви кадри.

За професията със заявена най-висока потребност – „Строител“ с 15% от всички търсени специалисти, приемът е едва 0,2% от започналите обучение. Потребностите от шивачи и машинни оператори формират по над 6% от заявените места, докато в професионалното образование те представлява по 0,3% от приема.

Сравнително голямо съответствие има само при професиите на готвачите, строителните техници и графичните дизайнери.

Още по-очевидно разминаване се вижда при изследването на професиите, които ще се търсят в следващите 3-5 години – периодът, в които сега приетите ученици ще завършат и ще търсят реализация на пазара на труда.

Специалисти в направлението „Стопанско управление и администрация“ се очаква да формират 34% от търсенето в средносрочен план – към тази година такова обучение обаче започват 10% от учениците според план-приема в професионалното образование. Докато потребностите от специалности в информатиката пък са едва 2%, обучение в това направление са започнали 15% от осмокласниците. Сериозно е несъответствието и в направление „Услуги за личността“, където са 4% от бъдещите потребности от работна сила и 16% от учащите за придобиване на професионална квалификация. Недостатъчни за пазара на труда ще са и специалистите в техническите професии, строителството и производството.

Тези данни за пореден път показват разминаването между професионалното образование и потребностите на пазара на труда. В същото време реализацията на завършващите не се проследява, което на практика не позволява изпълняването на основната цел на професионалното образование, а именно да бъде пряка връзка между образователната система и трудовия пазар.

Тазгодишното издание на разработения от ИПИ „Индекс на съответствието между професионалното образовани и профила на икономиката“ показва, че вероятно половината ученици изобщо няма да работят това, за което са учили. Образованието в професии, които не се търсят на пазара на труда, продължава, а дуалното обучение и професионалното ориентиране в училищата все още е крайно недостатъчни.