Намаляването на броя на официалните национални празници няма да спаси икономиките

Притесненията относно фискалната устойчивост и слабия икономически растеж примамват правителствата да предприемат проста, но противоречива стъпка: да намалят броя на официалните празници, за да могат служителите и работниците да произвеждат повече. Икономическата полза от това обаче е незначителна, пише Bloomberg. Има по-добри начини за повишаване на производителността и броя на отработените часове, които биха неутрализирали ожесточените конфликти относно това как се разделя икономическата торта.

Планът на премиера на Франция Франсоа Байру да премахне два от 11-те национални празника на страната на фона на бюджетната криза предизвика предвидимо възмущение сред обществеността, която цени свободното време и 35-часовата работна седмица.

Байру си има компания: Словакия, която има 14 официални празника, миналия месец заяви, че ще прекласифицира един от тях като работен ден, за да запуши бюджетната дупка. През 2023 г. Дания премахна пролетния празник „Ден на молитвата“, за да помогне за финансирането на превъоръжаването.

Икономисти и бизнес групи в Германия и Финландия обсъждат подобни идеи. Дори американският президент Доналд Тръмп публикува в Truth Social миналия месец, че САЩ имат „твърде много неработни празници“, които според него струват на страната милиарди долари. Публикацията му съвпадна с празника, който отбелязва края на робството в САЩ.

Идеята, че повечето американци не работят достатъчно, всъщност изглежда пресилена – САЩ имат 11 официални празника, колкото и Франция, но не гарантират платен отпуск, докато французите имат право на поне пет седмици платен годишен отпуск.

Платен отпуск на европейците, по страни. Графика: Bloomberg

Европейците отдавна приемат по-ниско производство на глава от населението в замяна на по-добър баланс между работа и личен живот. Слабият растеж и лошата демографска картина обаче оставиха страните без достатъчно пари, за да плащат за социални програми, което заплашва социалната сделка в региона. Сравнително ниският брой отработени часове не помага.

Средногодишни работни часове на един работещ. Графика: Bloomberg

В Германия, чиято икономика едва помръдва за трета поредна година, служителите вземат средно 31 дни отпуск годишно, плюс девет или повече официални празници, много от които се падат между Великден и началото на юни. Германците вземат средно и 15 платени болнични дни в сравнение с 10 през 2015 г.

Далеч сме от прогнозата на икономиста Джон Мейнард Кейнс, че до 2030 г. внуците му ще работят само 15 часа седмично. Можем да разберем обаче защо бизнес лидерите казват, че трябва да работим малко по-усилено, тъй като поколението на т.нар. бейби бумъри (родените между 1946 г., точно след края на Втората световна война, и 1964 г.) се пенсионира.

Въпреки че е политически непопулярно, отмяната на официален празник е сравнително лесно в повечето страни и правителството би събрало повече данъци от генерираната увеличена стойност. Байру изчислява, че публичните финанси на Франция биха се възползвали от няколко милиарда евро от мярката.

Жертването на няколко официални празника обаче няма да промени много нещата по отношение на растежа.

Ако се приеме, че има 250 работни дни в годината (включително 10 официални празника), добавянето на допълнителен работен ден предполага приблизително 0,4% увеличение на производството. Увеличението на БВП вероятно би било много по-малко.

Решението на Дания да накара служителите да работят допълнителен ден би увеличило предлагането на труд с около 0,25%, според оценка на Международния валутен фонд (МВФ). Според сметки на Бундесбанк от 2012 г. 1% увеличение на работните дни води до 0,3% увеличение на общото производство. Добавянето на допълнителен работен ден към 250-те годишни дни би увеличило БВП с 0,12%.

От икономическа гледна точка официалните празници не са чак толкова вредни за икономиката. Според проучване допълнителен празник отнема едва 20% от пропорционалния БВП. Работата, която не е завършена в почивен ден, често се наваксва по-късно. Производството, което страда повече от подобни прекъсвания, в днешно време е по-малка част от повечето развити икономики. Сектори като ресторантьорството и туризма печелят повече пари, когато хората не са на работа.

Освен това, служителите се нуждаят от почивка, за да поддържат производителността и морала си. Тридневният уикенд се усеща качествено различно от такъв, който продължава 48 часа. Националните празници имат културни, исторически и семейни ползи, които надхвърлят чисто икономическите съображения.

Байру несъмнено би твърдял, че всеки цент от данъчните приходи и базисна точка на растеж е от значение, но има начини за увеличаване на предлагането на труд и жизнения стандарт, които не предизвикват толкова много враждебност.

Няма една и съща рецепта за промените в различните страни. Франция трябва да се съсредоточи върху повишаването на общата заетост. В Германия твърде много хора работят на непълно работно време. Най-общо казано, Европа трябва да инвестира повече в образование, дигитализация и изследвания, за да генерира повече продукция на отработен час.

Вместо прекомерно да облагат с данъци по-ниските доходи, правителствата трябва да направят работата по-финансово възнаграждаваща. В Германия данъчната тежест и осигурителните вноски за самотните работници е една от най-високите в страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

Насърчаването на по-късното пенсиониране и привличането на висококвалифицирани мигранти са жизненоважни. Същото важи и за финансирането на образованието в ранна детска възраст, така че родителите (често жените) да не са принудени да работят по-малко, отколкото искат.

Вярно е, че съкращаването на официален празник е полезно в едно отношение. То принуждава хората да се изправят пред фискалните предизвикателства на страната си и високата цена на твърде ниския растеж. В сравнение с необходимостта от водене на война, работата с един или два допълнителни дни, за да се плати за превъоръжаване, не е кой знае какво. Това обаче не е заместител на упоритата работа по изграждането на по-конкурентоспособни и иновативни икономики.

Същевременно Euro News класира европейските държави по брой на националните празници, които са и почивни дни. На първо място е Кипър с 15 дни, следван от България, Хърватия, Исландия, Малта и Испания с по 14. Германия, Дания и Нидерландия са с по 9 официални празника. Гърция, Унгария, Люксембург, Словения, Швеция, Франция са с по 11.

В много страни има различни официални празнични дни според регионите. Например в Швейцария различните кантони имат различни официални празници, като на места броят им достига до 15. Френските региони Елзас и Мозел също имат два допълнителни дни в сравнение с останалата част от страната, а португалските острови Мадейра и Азорските острови имат повече почивни дни от континенталната част на страната.

Понякога броят на официалните празници в европейските страни може да варира в зависимост от годината, а някои имат половин почивен ден за някои официални празници. Такъв е случаят например в Исландия, която брои Бъдни вечер и Нова година за официални празници следобед.

В много случаи, ако официалният празник се пада през някой от почивните дни, в страната има допълнителни почивни дни.