ИПИ: Търсенето на труд се забавя, но структурните дефицити остават

Годишното допитване на Агенцията по заетостта показва охлаждане на намеренията за наемане спрямо предходната година и по-реалистични планове на работодателите. Резултатите очертават изместване на търсенето на труд към по-нискоквалифицирани позиции и свиване при тези с висше образование.  Заедно с това има траен недостиг в образование, здравеопазване и транспорт.

Наред с това, търсенето остава силно концентрирано в ограничен брой региони, а секторната динамика подсказва по-силен натиск в туризма и услугите при по-предпазливи очаквания в строителството и индустрията.

Агенция по заетостта провежда годишен преглед на търсенето на работна сила от работодателите, който предлага най-задълбочения анализ на непосредствените нужди на пазара на труд.. Има краткосрочни (12 месеца) и дългосрочни (5 години) оценки, като тук се фокусираме само върху първите.

Към средата на 2025 г. (времето на провеждане на проучването) краткосрочното търсене на работна ръка се оценява на над 231 хил. потенциални назначения през следващите 12 месеца. Търсенето намалява в сравнение с предходната година: общият очакван брой потенциално новонаети служители е с около 12% по-нисък от 2024 г., или намаление с приблизително 31 хил. работни позиции.

Има и промяна в баланса между търсените според вида квалификация, с тенденция към очакване за наемане на по-нискоквалифицирани служители. Важно е да се отбележи, че декларираните нужди на работодателите в повечето случаи са значително по-високи от действително отворените позиции и вероятно надценяват действителната способност на компаниите да наемат – т.е. по-скоро представляват идеален случай за максимално развитие и разширяване на бизнеса.

Търсенето е доминирано от професии, изискващи професионална квалификация: работодателите са декларирали липса от 129 хил. такива специалисти, или 56% от всички потенциални назначения. Този сегмент се свива силно на годишна база (от 153 хил. при предходното проучване), което сочи, че фирмите ограничават очакванията си за набиране на персонал.

Профилът на най-търсените професии сочи към сериозни дефицити в производството, строителството и туризма, макар и със значителна годишна динамика. Водещи са  операторите на машини (11 261; +17% на годишна база), строителните работници (9886; -57%), сервитьорите/бармани (7284; +91%), готвачи (6846; +7%) и шивачи (5589; -44%).

Динамиката показва, че някои отрасли (особено хотелиерството и ресторантьорството) разширяват търсенето на персонал, докато очакванията за наемане в строителството се коригират надолу с етапа на строителния цикъл – строителните работници намаляват за сметка на монтажниците, електротехниците и ВиК специалистите, да речем.

Видима е и промяна в индустрията, като производството с по-ниска добавена стойност е изправено пред значителен (но намаляващ) недостиг в резултат на по-ниските заплати и като цяло по-непривлекателните условия на труд.

Професиите, които изискват висше образование или правоспособност, съставляват значително по-малък дял от краткосрочно търсене: около 49 хил. специалисти, което съответства на 21% от всички. Тази група намалява с 18% спрямо предходната година, което подчертава нарастващите ограничения пред набирането на по-висококвалифицирани кадри.

Работните места, свързани с образованието, здравеопазването и транспорта, са водещи в търсенето на по-висококвалифицирана работна ръка, което отразява както нуждите на публичната сфера, така и голямото незадоволено търсене в логистиката, транспорта и строителството. Професията с най-голям брой очаквани новоназначения е учител (6337), последван от шофьор (3517), медицинска сестра (3050) и лекар (2191), наред с технически профили като оператори на металорежещи машини (2287).

Няколко по-висококвалифицирани позиции показват силна положителна динамика, включително шофьори (+51%), оператори на металорежещи машини (+92%) и строителни инженери (1133; +76%). Сегментирането ясно посочва хроничния недостиг на кадри в системите на здравеопазването и образованието, въпреки усилията за повишаване на възнагражденията през последните години.

Търсенето на работници без квалификация се увеличава, въпреки общото свиване. Работодателите посочват дефицит от 54 хил. работници в този сегмент,  ръст от над 8% на годишна база, което предполага, че фирмите компенсират липси в другите две групи, като разширяват набирането на персонал на по-нискоквалифицирани работни места, особено там, където задачите могат да се усвояват на работното място.

Търсенето на работна ръка е силно географски концентрирано, като относително малък брой региони представляват голям дял от търсенето на персонал. Първите 10 области представляват над 64% от всички очаквани назначения, докато първите 6 взети заедно съставляват около 46%.

Регионите с най-високо отчетено търсене съчетават градски икономики на услугите, но и такива със силна индустриална и туристическа активност. Пловдив има най-високото потенциално наемане на персонал (27 138; 12% от цялото в страната), следван от София-град (19 887; 9%), Благоевград (15 815; 7%), Варна (15 246; 7%), Бургас (14 936; 7%) и Кърджали (13 473; 6%). За сметка от това, най-ниските абсолютни очаквани обеми на наемане са в Ямбол (1231), Перник (1464) и Ловеч (1790).

В Пловдив най-търсените работни позиции включват строителен работник, машинен оператор и продавач-консултант, докато в София-град доминира нуждата от монтажници, електротехници, строителни монтажници и професии в сферата на грижите, например болногледачи. Във Варна и Бургас най-популярните профили съчетават продажби, хотелиерство и технически позиции, като готвачи, продавач-консултанти, здравни асистенти и строителни техници.

Динамиката на търсенето на работна сила до голяма степен следва общата посока на секторно икономическо преструктуриране от последните няколко години. Възстановяването на туризма, съчетано с хронично ниските заплати в сектора, създава недостиг на практически всички свързани с отрасъла професии. Същевременно забавянето на строителната и промишлената активност потиска намеренията  на работодателите за наемане на работници, а публичните услуги (и особено здравето и образованието) срещат особени затруднения да разрешат хроничните си дефицити.

Общият спад на търсенето обаче сочи към отрезвяване на работодателите към реалностите на трудовия пазар, с много свито предлагане на квалифицирани кадри и трудна активация на неактивни и тежка конкуренция за работници от чужбина.