Правителството на Мелони иска да върне ядрената енергия в Италия

Дясното правителство на италианския премиер Джорджа Мелони планира да въведе отново ядрената енергия 35 години след като затвори последната си ядрена централа в опит да намали въглеродните емисии на страната, пише Financial Times.

Министърът на околната среда и енергийната сигурност Джилберто Пичето Фратин коментира пред изданието, че Рим планира да въведе законодателство, позволяващо инвестиции в малки модулни ядрени реактори, които може да заработят в рамките на десет години.

Ядрената енергия трябва да съставлява най-малко 11% от общото потребление на електрическа енергия в страната до 2050 г., допълни той. Мярката е част от усилията на Италия да намали зависимостта си от вносни изкопаеми горива.

„За да имаме гаранция за продължаване на чистата енергия, трябва да въведем квота от ядрена енергия“, счита министърът.

Възобновяемите технологии като слънчева и вятърна енергия „не могат да предоставят сигурността, от която се нуждаем“, отбелязва той, отразявайки скептицизма на правителството към тези технологии.

Италия построи атомни електроцентрали през 60-те и 70-те години на миналия век и планираше амбициозно разширяване на капацитета си от ядрена енергия. Но след катастрофата в Чернобил през 1986 г. италианците гласуваха с голямо мнозинство на национален референдум за прекратяване на субсидиите за развитието на нови реактори.

След засилването на антиядрените настроения Италия реши да затвори всичките си съществуващи атомни електроцентрали, последната от които през 1990 г.

Две десетилетия по-късно тогавашният премиер Силвио Берлускони се опита да рестартира ядрената програма на Италия, като прокара нов закон и договори споразумения за строителството на нови реактори. Но опитът му беше осуетен от референдум през 2011 г., на който над 90% от избирателите отхвърлиха плана.

В неотдавнашно допитване, поръчано от водещата екологична организация Legambiente, 75% от 1000-та респонденти са изразили скептицизъм, че ядрената енергия е решение на енергийните проблеми на Италия, като 25% категорично са се противопоставили по съображения за сигурност. Но 37% са заявили, че ядрената енергия може да помогне на Италия, ако технологията е по-безопасна.

Пичето Фратин е убеден, че историческата „ненавист“ на италианците към ядрената енергия може да бъде преодоляна предвид факта, че най-новата технология има „различни нива на безопанност и е от полза за семействата и компаниите“.  

Според него референдумите в миналото не са попречили на правителството на Мелони да прокара нови закони за улесняване на рестартирането на ядрената енергия. Италия също така задържа „висока компетентност“ в сектора с модерни изследователски институти и италиански компании, които са активни в ядрените вериги за доставка на чуждестранни пазари, отбелязва той.

„Това е въпрос на възприятие, информираност. Младите хора са по-информирани, възрастните – не толкова. Те са от поколението на Чернобил и когато чуят да се говори за ядрена енергия..., автоматично казват не“, казва Фратин.

Ядреният стремеж на правителството на Мелони се случва в момент, когато то налага нови ограничения върху разпространението на слънчева енергия, като премиерът предупреди, че разпространението на фотоволтаични панели заплашва продоволствената сигурност на Италия.

Пачето Фратин казва, че Рим е притеснен и от свръхзависимост от соларни панели, повечето от които се произвеждат в Китай.

„Ясно е, че развитието на слънчевата енергия е силно свързано с внос от Китай..., страна, която има много контролирана от държавата предприемаческа система, която може да бъде политически и търговски инструмент“, отбелязва той.

Много италианци се оплакват и че фотоволтаиците пречат на гледката към живописната италианска природа. „Соларните панели на хълмовете ни, които са място за туристи, не винаги са приятни“, коментира министърът и призовава за „предпазливост и умереност при разрешаването на соларните панели“.

За сметка на това той отбелязва, че малките ядрени централи са по-ефективни, тъй като генерирането на 300 мегавата би изисквало само четири хектара земя, малка част от земята, необходима за слънчеви паркове.

„Италия има особени картографски характеристики..., тя няма големи свободни пространства за соларни панели. Не можем да покрием терен като в Италия, с нейните хълмове и планини, със соларни панели“, казва Фратин.