Затъващият "Газпром" обмисля съкращения и продажбата на луксозен офис в Санкт Петербург

Някога "Газпром" беше сочен като "държава в държавата" - с огромни бюджети и влияние както в Русия, така и в чужбина. Тя премина почти без сътресения през финансовата криза през 2008 година, девалвацията на рублата през 2014 година и пандемията от коронавируса. Но компанията вероятно ще е най-голямата жертва на трите години пълномащабна война в Украйна, пише The Washington Post.

Кризата е толкова сериозна, че "Газпром" обмисля продажбата на лъскавия офис на звеното "Газпром Експорт" в Санкт Петербург, допълва Ройтерс, позвавайки се на свои източници в ръководството на компанията. Ръководителят на "Газпром" Алексей Милер откри новата централа през 2011 година с думите, че "нуждите на Европа от руски газ ще растат".

В пика на износа в "Газпром Експорт" работеха повече от 600 души, а сега са останали под 20, допълва още Ройтерс. Проблемите обаче не спират само до това звено - източници на агенцията съобщават, че на служителите в цялата компания е изпратено запитване да посочат причините, заради които да останат на работа.

Плановете са да бъдат уволнени поне 1500 души. Процедурата ще приключи през следващите седмици.

През миналата година "Газпром" призна годишна загуба от 7 млрд. долара през 2023 година и започна да продава част от имотите, които не са свързани с дейността ѝ, включително и хотели.

Газовият гигант така и не успя да се приспособи към новите реалности, които донесе войната в Украйна, и да намери алтернативни пазари. В момента компанията е загубила почти изцяло ЕС, а износът към Китай, макар и рекорден, е по-малко от 1/3 от доставките за общността в добрите години.

"Газпром" не може да разчита особено и на вътрешния пазар, където активно работи за разширяване в последните месеци, защото цената на газа не е пазарна и компанията трябва да продава с големи отстпъки.

На Русия се падат към 20% от световните залежи от природен газ, а "Газпром" е монополист в износа на газ още от първите години след разпада на СССР. "Новатек" има позволение да изнася втечнен газ. Компанията е използвана като оръжие от руския президент Владимир Путин, който прекъсваше доставките на газ и караше европейските правителства да се съобразяват с него, пише WP.

Всъщност именно така Русия си осигури реализацията на "Северен поток 1" - след спиране на газа, сочейки като причина неяснотата при отчитане на транзита през Украйна. Почти веднага след това Германия се съгласи на изключение от правилата за тръбите по дъното на Балтийско море. Путин реално опита същото и през 2022 година, ограничавайки до минимум доставките за най-големите си пазари (и добри партньори като Германия), в опит да накара Европа да спре да подркрепя Украйна.

Според източници на Ройтерс в "Газпром" очевидно не са сметнали нещата - очакванията са били, че след спирането на газа, ЕС много бързо ще се съобрази с исканията на Москва.

Да спреш газа е като да убиеш гъската, която снася златни яйца, казва икономистът Янис Клюге, цитиран от WP. Според него спирането на газа е отличен инструмент за влияние, но може да бъде ползван само веднъж.

Шанс за "Газпром" може да се крие в новите топли отношения между САЩ и Русия. Според Financial Times близък до Путин бизнесмен предлага на Вашингтон възстановяване на "Северен поток 2". Целта е съвместно разработване на полетата и продажбата на газ от името на американски компании. Газопроводът обаче няма сертификат за работа в Германия.