Готови ли сме за пълна либерализация на енергийния пазар утре в 8:30?

България закъснява много с пълната либерализация на енергийния пазар и темата стана жертва на политическия популизъм у нас. Около това мнение се обединиха участниците в дискусия по време на енергийния форум на Investor.bg Energy of Tomorrow, който се провежда днес в София.

Пълната либерализация на енергийния пазар у нас трябваше да започне на 1 юли 2024 г., но този срок беше отложен с една година. Дали ще бъде отложен допълнително, зависи от Народното събрание, заяви Николай Налбантов, директор на дирекция „Енергийни стратегии и политики за устойчиво енергийно развитие“ в Министерството на енергетиката.

Николай Налбантов. Снимка: Investor Media Group

Постоянното отлагане на либерализацията даде надежда на много хора, че ще продължим да отлагаме, коментира Мария Трифонова, преподавател в Стопанския факултет на Софийския университет и зам.-директор на научно-приложната лаборатория Net-Zero. По думите ѝ темата стана една от малкото, в които партиите намериха съгласие поради популистки причини.

Тя определи като голям пропуск липсата на информационна кампания, която да подготви потребителите за либерализацията на енергийния пазар. Според нея 2024 - 2025 г. беше добър период, в който България можеше сравнително безпроблемно да мине през този процес.

Мария Трифонова. Снимка: Investor Media Group

"Още утре сутринта в 8:30 бих въвел либерален пазар", заяви д-р инж. Димитър Белелиев, председател на УС на Българската асоциация на електротехниката и електрониката (БАСЕЛ).

Според него енергийният пазар в момента не е нормален пазар, защото не се определя от търсене и предлагане. От страна на търсенето една трета от пазара е на фиксирани цени, а другите две трети имат максимална цена, над която се дотират. От страна на предлагането имаме държавен сектор, на който му се вземат печалбите, за да се компенсира нещо, коментира той.

"Ние сме отменили закона за търсенето и предлагането и няма как да се случат хубави неща нито за бизнеса, нито за хората, нито за държавния сектор", подчерта Белелиев.

Димитър Белелиев. Снимка: Investor Media Group

От 2015 г. постоянно повтаряме, че до 5 години ще либерализираме пазара, но това не се случва, припомни Калоян Стайков, председател на Института за енергиен мениджмънт. По думите му на регулирания пазар също има конкуренция и регулираните цени не означават, че няма търсене и предлагане.

Много неща не са се случили навреме и както трябва заради политическа нестабилност или политически решения може би с предизборни цели, отбеляза Налбантов. Той изтъкна, че енергийното министерство е било против решението сделките да се сключват само на платформата на борсовия оператор по правила на оператора.

По думите му трябва да отпадне ролята на обществения доставчик НЕК като единствен купувач и да бъдат освободени производителите от ангажимента да купуват на регулирани цени.

Какво спъва либерализацията?

Според Налбантов основната пречка пред либерализацията у нас са ниските доходи на хората. Той допълни, че министерството на енергетиката не трябва да изпълнява социални функции.

Различните страни използват различни критерии за оценяване на енергийната бедност - дали се определя от ниските доходи на хората, или от високите разходи за енергийни суровини, поясни Стайков. В България нямаме такъв анализ - доколко проблемът е в доходите и доколко в цените, но като цяло има голямо припокриване на двата критерия. Това сочи, че проблемът е в доходната, а не енергийната бедност, и затова е зависи от социалното министерство.

Калоян Стайков. Снимка: Investor Media Group

По думите му разделението между двата критерия е важно, защото мерките са различни. Ако например става въпрос за домакинство с двама пенсионери, тогава трябва се предвиди социално подпомагане. Ако обаче е семейство с двама безработни родители, тогава е въпрос на квалификация и включване в трудовата сила. Ако енергийните цени са наистина високи, тогава е необходима генерална промяна в енергийната политика, каза още Стайков.

В България в момента липсват стимули за създаването на т. нар. енергийни общности, като има някои изключения в общински проекти, посочи още Трифонова. Тя допълни, че на запад има успешни модели за това и у нас има опити да се подкрепят такива, но липсват финансови стимули за такъв тип предприемачески инициативи.

Генерални партньори на Energy of Tomorrow са ACT Group и Електрохолд България. Основен партньор е Axpo България. Партньори на събитието са АмонРа Енерджи, Индустриален Холдинг България, КЕР ТОКИ ПАУЪР АД, Photomate, Електроенергийния системен оператор, CFP Energy, Devin, Рувен Транс и Нова Транслейт.

Събитието се организира с подкрепата на Ведра кафе, White Bite Catering, Print.bg и DiKa.

Институционални партньори са Българската стартъп асоциация (BESCO), Българска финтех асоциация, Българската асоциация за дялово и рисково инвестиране, Институтът за енергиен мениджмънт, Асоциацията за производство, съхранение и търговия с електроенергия, Alfa communications, Асоциацията на индустриалния капитал в България и Sofia TechPark.

Медийни партньори на Energy of Tomorrow са Bloomberg TV Bulgaria, Dnes.bg, Money.bg, SeeNews и The Recursive.