Петролният бум в Америка променя световния пазар

За няколко седмици през 2026 г. американският континент добиваше близо половината от петрола в света. Това беше изключителен момент, макар и краткотраен. До известна степен то беше статистическа аномалия, случаен страничен ефект от войната в Иран, която беше блокирала голяма част от енергийния сектор в Персийския залив. Но това беше и съвсем истински показател за бум, който измести центъра на тежестта на петролния пазар далеч от Близкия изток, пише редакторът на Bloomberg Хавиер Блас в коментар.

Нарасналото производство и свързаното с него преразпределение ще продължи и през 2027 г., вероятно и след това, и ще действа като силен противовес на ценовия натиск, предизвикан от продължаващия конфликт.

Множество фактори успяха досега да задържат цените на петрола ниски. Освобождаването на стратегическите петролни резерви помага, както и обходните тръбопроводи. Китай сви значително вноса, освобождавайки барели за всички останали. И през Ормузкия проток все още преминава повече петрол, отколкото повечето хора смятат. Но бумът в САЩ е още една подкрепа.

Новата енергийна карта – докато Ормузкият проток беше до голяма степен затворен през март и април, производството в Близкия изток намаля, като увеличи дела на петрола от Северна и Южна Америка почти до половината от световния добив. Графика: Bloomberg LP

Ако шистовата революция в САЩ остава едно от най-недооценените геоикономически събития през последните 25 години, скокът на производството на петрол в останалата част от американския континент, особено Бразилия и Канада, е още по-пренебрегван. Растежът е още по-впечатляващ, като се има предвид, че две от водещите преди време страни производителки в региона преживяха срив на производството си – Венецуела поради лошото политическо управление и Мексико поради геоложки фактори.

Като цяло Северна и Южна Америка вече добиват около 39,5 млн. барела суров петрол и други петролни продукти на ден. Освен това континентът произвежда още 2,5 млн. барела етанол и биодизел, които обикновено се считат за част от общия му петролен обем. Това прави 42 млн. барела дневно, повече от всеки друг регион, включително Близкия изток. В химна на САЩ се казва, че страната е „земята на свободните и домът на смелите“. Енергийният бум е толкова голям, че може да се каже, че континентът се превръща в земята на петролните магнати и дома на петролните богатства.

В нормални времена американският петрол съставляваше около 40% от световното петролно производство, но в седмиците през март той се повиши до малко над 45%, тъй като Саудитска Арабия, Кувейт, Ирак, Катар, Бахрейн и Обединените арабски емирства бяха принудени да спрат експлоатацията на петролните си кладенци, когато Ормузкият проток беше затворен. За един континент, където много страни отдавна се притесняваха от зависимостта си от чуждестранен петрол, това е истинско изобилие. Още през 2000 г. Северна и Южна Америка осигуряваха около 26% от световното производство, като това беше преди спада във Венецуела и Мексико.

Размерът не е единственият важен показател, растежът също е от изключително значение. Северна и Южна Америка добиват около 1,6 млн. барела дневно повече, отколкото преди една година - достатъчно, за да се покрие двойно по-голямото от обичайното увеличение на глобалното годишно търсене. Това надхвърля прогнозите на повечето хора отпреди няколко месеца. В сравнение с преди две години континентът добива с 3,2 млн. барела повече. Пет страни осигуряват голямата част от това увеличение – САЩ, Канада, Бразилия, Гвиана и Аржентина, а шестата – Венецуела, се присъединява към тенденцията тази година.

Американският петролен бум – американската шистова революция движи ръста на петролното производство в Северна и Южна Америка, но добивът нараства и в други страни от континента, най-вече Канада и Бразилия. Графика: Bloomberg LP

Американската шистова революция е най-известната част от бума в Северна и Южна Америка. Тя е и подаръкът, който продължава да носи ползи. Неотдавна ръководител в петролния сектор казва почти на шега, че производството продължавало да нараства в началото на тази година, дори когато компанията му се стремяла да го задържи на същото ниво, и всичко това благодарение на повишената ефективност. Сега ръстът ще се ускори, тъй като компаниите преминават от стратегия „задържане на нивото“ към „едноцифрен ръст“.

Според най-актуалните данни за май САЩ са добили около 13,7 млн. барела суров петрол и още 8 млн. барела други петролни продукти, както и близо 1,5 млн. барела биогорива. Суровият петрол, който е най-важният от трите вида, вероятно ще достигне скоро 14 млн. барела дневно и ще продължи да се увеличава, докато цените на петрола останат над 70 долара за барел. Производството на останалите видове също ще се увеличи.

Тъй като цените на петрола са по-високи от очакванията само преди няколко месеца, не само броят на действащите петролни платформи е достигнал най-високото си ниво за последната година, но и броят на служителите, които пускат сондажите в експлоатация, е на най-високото си равнище от 16 месеца насам. Освен повишената ефективност и засилената дейност по сондиране и довършване на сондажите, през втората половина на годината ще помогне и друг ключов фактор – възстановяването на цените на природния газ в Пермския басейн.

Когато шистовите компании извършват сондажи в този богат на енергийни ресурси регион, простиращ се от Западен Тексас до югоизточната част на Ню Мексико, те обикновено извличат и известно количество природен газ наред с петрола. Производството на този т. нар. съпътстващ газ се е увеличило над три пъти от 2018 г. насам, като надхвърля местното търсене и капацитета на газопроводите. Месеци наред производителите на шистов газ плащаха на потребителите, за да приемат газа им. Тъй като капацитетът на всеки тръбопроводбеше изчерпан, цената на суровината в хъба „Уаха“, в центъра на Пермския басейн, достигна рекордно дъно от минус 10 долара за милион британски термални единици в края на април - най-ниското ниво в 132-дневния период на отрицателни цени от февруари до юни.

Оттогава цените в „Уаха“ се възстановиха до плюс два долара за милион британски термални единици благодарение на пускането в експлоатация на нов тръбопроводен капацитет, включително разширението на Gulf Coast Express, разработен от Kinder Morgan, и пускането в експлоатация на новия тръбопровод Hugh Brinson Pipeline от Energy Transfer. Очаква се още един тръбопровод - Blackcomb Pipeline, изграден от консорциум начело с WhiteWater, да заработи по-късно тази година.

Краят на отрицателните цени на газа в Пермианския басейн – отварянето на нов капацитет за износ чрез газопроводи от Западен Тексас смекчи претоварването, като позволи възстановяването на цените на природния газ в Пермианския басейн. Графика: Bloomberg LP

С покачването на цените на газа шистовите компании успяха да увеличат производството си, като пробиха повече петролни кладенци или възобновиха експлоатацията на тези, които бяха затворени или ограничени поради отрицателните цени. Малката шистова компания Permian Resources уведоми инвеститорите по-рано този месец, че е била принудена да ограничи кладенците си през второто тримесечие, но оттогава положението се е променило. „Когато цените в „Уаха“ се подобриха в края на юни, възстановихме производството на всички сондажи, чиято дейност беше ограничена, без никакви оперативни проблеми“, заяви единият от изпълнителните директори на Permian Уил Хики, като потвърди наблюдаваната от много други тенденция.

Дейността се ускори и извън САЩ, като Бразилия, Гвиана и Аржентина отбелязаха рекордни нива на производството си миналия месец. Канада е напът да достигне най-високото си годишно производство в историята тази година. До края на 2027 г. Бразилия и Канада ще са произвели заедно повече петрол от Саудитска Арабия. Гвиана ще произведе същото количество суров петрол като Либия. Изследване на JPMorgan & Co. посочва ключова причина бумът да продължи – новите офшорни проекти в Бразилия и Гвиана ще се изплащат в продължение на много години и следователно са относително независими от колебанията в цените на петрола. Допълнителните барели от Канада и Аржентина идват от производители с ниски разходи, които ще продължат да инвестират, дори цените да намалеят догодина.

Световната петролна карта е прекроена в много по-голяма степен, отколкото обикновено се смята. Сътресенията в Близкия изток ще гарантират, че повече средства ще бъдат насочени към регионални проекти в Северна и Южна Америка, което ще тласне производството все по-нагоре и ще изместри сектора още повече на запад.