Япония може да преначертае световната петролна карта

Сред страните с най-голямо потребление на горива в света Япония е тази с най-голяма енергийна несигурност. Показателите ѝ за зависимост от вноса са плашещи – тя внася от чужбина 99,9% от необходимия ѝ петрол, 99,7% от въглищата и 97,8% от природния газ. Токио се задейства веднага след всеки сериозен енергиен шок, за да преоцени източниците си на доставки, което го превръща в барометър на глобалните тенденции. В каква посока е сигналът този път? Бягство от Близкия изток, пише Хавиер Блас в материал за Bloomberg.

Накъдето поеме Япония, натам ще я последват и другите азиатски страни. Всъщност Южна Корея, която е голям вносителн на енергийни източници, вече обяви планове да намали зависимостта си от Близкия изток. Индия не се изказва толкова категорично, но се опитваше да диверсифицира доставките си още преди войната в Иран.

Освен че създава сериозна главоблъсканица за доставчиците от Близкия изток, промяната противоречи на географските, икономическите и историческите съображения. Близкият и Далечният изток са сравнително близо, така че е икономически логично, особено когато разходите за транспорт са високи, както в момента, петролът да се доставя от единия регион към другия. И така е било в продължение на десетилетия.

Япония сложи всички барели в кошницата на Близкия изток – Токио разчиташе на Саудитска Арабия и ОАЕ за по-голямата част от доставките си на петрол, като се постави в зависимост от геополитиката на Близкия изток. Графика: Bloomberg LP

Въпреки дълбокото си усещане за енергийна уязвимост след петролната криза през 1973-1974 г. Япония се довери на Близкия изток, като купуваше над 90% от суровия си петрол от региона. С ползата от погледа назад тази политика беше „грешка“, както казва Нобуо Танака, бивш високопоставен представител на енегийния сектор в Япония, който по-късно застана начело на Международната агенция за енергия.

Официалното послание, разбира се, е по-дипломатично. Но ако се чете между редовете, става ясно, че японските власти се опитват да поправят провалена според тях политика. Ключът е „диверсифициране на източниците на доставки и транспортните маршрути“, според документ на кабинета. Целта, макар и неколичествено определена, е ясна – „да се измъкне от структурна уязвимост, при която повтарящата се нестабилност и ограниченията в снабдяването с енергийни носители действат като пречка за икономическия растеж на Япония“.

Разбира се, в документите се говори и за подкрепа за изграждането на нови тръбопроводи, заобикалящи Ормузкия проток, което би позволило на страната да продължи да купува суров петрол от Обединените арабски емирства и Саудитска Арабия, например, без да ѝ се налага да се тревожи толкова от нестабилността в Иран. Но изглежда, че Япония все пак се насочва към значителна промяна в доставките.

Японското правителство обсъжда плана и е възможно още преди края на годината да бъде направено официално съобщение, включващо целеви показатели за вноса и средства от данъкоплатците за неговата подкрепа. Междувременно Сеул вече е определил квота и се ангажира да намали доставките си на петрол от всеки регион с до 50% от общия обем. В момента Близкият изток съставлява малко над 75% от южнокорейския петролен внос.

Япония може и да не е изчистила точните цифри, но не чака края на войната, за да направи промени. През юли, според най-новите налични месечни данни, САЩ са били основният ѝ доставчик на петрол, като делът им е възлизал на 37% от общия внос на петрол. Струва си да се повтори, защото това отразява силата на шистовата революция в САЩ, както и последните сътресения на световния петролен пазар – днес Вашингтон е най-големият доставчик на петрол за Токио. Мексико и Латинска Америка са осигурили други 3%.

Превръщането на тези еднократни статистически данни в устойчиви потоци няма да е лесно. Но ако историята ни служи за ориентир, Япония е доказала, че може да промени потреблението си на петрол, когато усети, че националната ѝ сигурност е застрашена. Още в края на 70-те години на миналия век страната потребяваше над 5,5 млн. барела на ден, като генерираше над 60% от електроенергията си чрез изгаряне на суров петрол и мазут. Залагайки силно на въглища, ядрена енергия и втечнен природен газ, тя почти напълно изтласка петрола от енергийния си сектор. Към 2025 г. потреблението на петрол в Япония спадна до 55-годишно дъно от под 3 млн. барела дневно.

Потреблението на петрол на Япония е близо до 60-годишно дъно – за първи път от 1968 г. търсенето на петрол в страната е под 3 млн. барела дневно, което съставлява спад с 50% през последния четвърт век. Графика: Bloomberg LP

Намаляването на зависимостта от Близкия изток би било по-лесно, ако общото търсене на петрол в Япония продължи да спада. Колкото по-малко барели трябва да купува страната, толкова по-лесно би било да пренасочи доставките си. Ако мотото през 70-те и 80-те години на миналия век беше „да изключим петрола от електроенергията“, следващата цел трябва да бъде по-радикална – да изключим петрола от транспорта.

Тъкмо Япония даде на света първия серийно произвеждан хибриден автомобил, Pruis на Toyota Motor. Оттогава хибридите отбелязаха огромен напредък, като спомогнаха за намаляването на потреблението на бензин с около 50% през последните 20 години. Но Япония, четвъртият по големина автомобилен пазар от гледна точка на продажбите, изостава във възприемането на изцяло електрически превозни средства. Тъй като първи разработиха хибридите, японските автомобилни производители не се стремяха толкова усилено към пълна електрификация като китайските.

В резултат на това днес само около 2% от продажбите на нови коли в Япония са на изцяло електрически автомобили, което е значително под средното ниво от 28% в Европа, а страната дори изостава от САЩ и Канада. Международната агенция за енергия счита, че високият дял на населението, което живее в апартаменти с ограничен достъп до частен паркинг, в комбинация с ограничената мрежа от зарядни станции, намаляват продажбите на електромобили в Япония. Това превръща електромобилите в значителен лост за намаляване на вноса на петрол, което би улеснило диверсификацията. Затова, успоредно с плановете си за финансиране на петролопроводи, заобикалящи Ормузкия проток, Токио трябва да положи повече усилия за стимулиране на продажбите на електромобили, като се съсредоточи върху разширяването на инфраструктурата за зареждане на електромобили.

Япония също така трябва да се опита да намали използването на петрол за отопление. Селските райони в страната разчитат на керосинови печки, което е необичайно явление сред индустриализираните държави. Ако Токио успее да намали търсенето си на бензин и керосин, ще останат дизелът и другите петрохимически суровини. (Като четвъртия по големина производител на химикали в света страната внася огромни количества рафинирани петролни продукти, използвани в пластмасите и други материали.)

Но алгебрата на петролния пазар е безкомпромисна игра, при която едни печелят за сметка на други. Ако успее, Япония ще трябва да си проправи път към пазари, които другите смятат за свои, като Западна Африка, Северна и Южна Америка, традиционните територии за търговия на европейските рафинерии. А производителите в Близкия изток ще трябва да намерят нови клиенти. Проблемът е, че кой би искал да увеличи зависимостта си от близкоизточния петрол? Не се сещам за такава страна. Токио не би имал такъв проблем. Но това е още един начин, по който Япония може да промени завинаги световната петролна карта.