fallback

Бедните страни имат нужда от финансиране за зеления си преход

Необходими са им повече от 2 трлн. долара инвестиции годишно за справяне с изменението на климата и неговите въздействия до 2030 г.

08:00 | 14.07.23 г. 3
Автор - снимка
Създател

Откривайки наскоро своята „Среща на високо равнище за нов глобален финансов пакт“ в Париж, френският президент Еманюел Макрон каза на делегатите, че светът се нуждае от „шок в публичните финанси“, за да се справи с все по-спешните и взаимосвързани цели за борба с изменението на климата и глобалната бедност, както и за защита на природата. Оценки показват, че в развиващите се страни, с изключение на Китай, ще са необходими повече от 2 трлн. долара инвестиции всяка година за справяне с изменението на климата и неговите въздействия до 2030 г. Текущите инвестиции обаче са на ниво от около 500 млрд. долара годишно. Мобилизирането на такива суми ще изисква огромни усилия от международните банки за развитие, правителствата и частния сектор. Но освен да са по-амбициозни в набирането на финансиране, глобалните играчи трябва да бъдат по-умни в начина, по който го правят, пише Financial Times в редакционен коментар.

Набирането на финансиране няма да е лесно. Общият държавен дълг в момента се равнява на около 86 трлн. долара. Около 60 процента от страните с ниски доходи са в дългово затруднение или са изложени на висок риск от такова. Мнозина смятат, че те не трябва да плащат за щетите, причинени от историческите емисии на индустриализираните икономики. Междувременно конкуренцията за привличане на зелени инвестиции се засилва, като частният сектор е отблъснат от по-високата цена на капитала в развиващите се страни.

Преминаването от „милиарди към трилиони“ изисква иновации. Това означава по-добро използване на международните банки за развитие, намаляване на рисковете за инвестиции в частния сектор, по-креативно отношение към намаляването на дълга и изграждане на нови потоци от приходи.

Системата от международни банки за развитие (MDBs), която има активи за 1,8 трлн. долара, ще бъде централна. Тe трябва да ускорят усилията си да използват своите баланси по-ефективно – което според някои изследвания може да повиши инвестиционния капацитет с до 1 трлн. долара, без да подкопава техните топ ААА кредитни рейтинги. Насърчаването на по-богатите акционери да инжектират дори скромен допълнителен капитал също би могло да повиши капацитета за кредитиране, както би направило и емитирането на хибриден капитал на институционални инвеститори. MDBs могат също така да обмислят изграждането на портфейли с множество активи от техните проекти, в които институционалните мениджъри на активи могат да инвестират.

Мобилизирането на частен капитал от MBDs остава сравнително малко. Част от това отразява реалния и възприемания риск от инвестиции в страни с ниски доходи. Цената на капитала на типичен соларен проект от комунален мащаб може да бъде три пъти по-висока в ключови развиващи се икономики, отколкото в развитите, констатира Международната агенция по енергетика (МАЕ). MBDs трябва да играят по-голяма роля в проектите за намаляване на риска. Това може да включва заемане на траншови позиции от по-нисък кредитен ред в сделки, готовност първи да поемат загуби или да предоставят валутни гаранции за финансиране в нестабилни валути.

MBDs и правителствата трябва да създадат набор от финансови продукти, които да отговарят на проблема с финансирането, който те се опитват да решат. Например, подкрепата за научноизследователската и развойна дейност за получаване на потенциални решения за климата може да включва инструменти като конкуренция за субсидии и дългосрочни договори, които предварително ангажират финансиране за иновативни, но скъпи проекти.

Намаляването на дълговото бреме на държавите с ниски доходи също така ще освободи средства за устойчиво развитие. Международната координация между кредиторите, включително Китай, остава ключова. Има креативни възможности, които трябва да бъдат проучени, включително суапове „дълг срещу климат“, които осигуряват облекчаване на дългове с цел финансиране на зелени инициативи. Планът на Световната банка да позволи на страните, засегнати от бедствия, да спират плащането по заеми, също е разумен.

Откриването на нови потоци от приходи също ще бъде важно. Един глобален въглероден данък, например, би осигурил както стимули за ограничаване на емисиите, така и средства за преразпределяне към страните с ниски доходи, но консенсусът е трудно постижим.

Заражда се разбиране относно парите и усилията, необходими за справяне с климатичното предизвикателството. Сериозността трябва да бъде съчетана с интелигентност, за да може планетата да го постигне преди да е станало твърде късно.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 21:42 | 13.07.23 г.
fallback
Още от Екология и ESG виж още