Януари е бил най-топлият в света, откакто се води статистика

Светът е преживял най-топлия си януари, откакто се води статистика. Така месецът е продължил поредицата от необичайно топло време, подхранено от климатичните промени, съобщава Службата на ЕС за изменението на климата Коперник (C3S), цитирана от Ройтерс.

Миналия месец е изпреварил най-топлия януари, регистриран през 2020 г., в регистрите на C3S, които службата води от 1950 г. насам.

2023 г. се оказа една от най-топлите на планетата в световни регистри, водени от 1850 г. насам. Породените от човешката дейност климатични промени и феноменът Ел Ниньо, който затопля водите в източната част на Тихия океан, тласнаха температурите нагоре.

Всеки месец от юни насам е най-топлият в света в историята спрямо съответния месец от предходни години.

„Това не само е най-топлият януари в историята, а също така преживяваме 12-месечен период с температури, които са с повече от 1,5 градуса по Целзий по-високи от референтния прединдустриален период“, коментира заместник-директорът на C3S Саманта Бърджес.

„Бързо намаляване на емисиите парникови газове е единственият начин да спрем повишаването на температурите в света“, допълва тя.

Американски учени заявиха, че има вероятност едно към три 2024 г. да бъде още по-топла от миналата година и 90% вероятност да намери място в топ пет на най-топлите години.

Явлението Ел Ниньо започна да отслабва миналия месец и учени заявиха, че то може да премине в по-прохладното Ла Ниня по-късно тази година. Въпреки това средните температури на водата в световните морета миналия месец са били най-високите за януари в историята.

През 2015 г. страните приеха Парижкото споразумение в опит да предотвратят опасността глобалното затопляне да надхвърли 1,5 градуса по Целзий, за да избегнат отприщване на по-сериозни и необратими последици.

Въпреки че температурите надвишават с 1,5°С прединдустриалните нива за 12-месечен период, светът все още не е нарушил целта от Парижкото споразумение, която се отнася за средна глобална температура в рамките на десетилетия.

Някои учени твърдят, че вече не е реалистично да се очаква целта да бъде изпълнена, но призовават правителствата да предприемат бързи действия, за да намалят въглеродните емисии и да ограничат колкото се може повече надхвърлянето на целта, а също и смъртоносната жега, суша и повишаване на морското равнище, до които може да доведе подобно развитие.