Лятото, което изпепели френското грозде, английските градини и европейската икономика

В продължение на 700 години „Шато Карбонио“ разчитало на дъждовете, за да подхранва лозята си. Това се променило, когато през юни температурите достигнали рекордните 42°C. Листата на лозите Каберне Совиньон пожълтели и се свили, принуждавайки съсобственика Филибер Перен да използва трактор с резервоар и маркучи, за да спаси най-уязвимите растения.

Европа преживя лято с поредица от жестоки горещи вълни, рекордни температури и суша. Горски пожари опустошиха Франция и Испания, реките в Централна Европа почти пресъхнаха, а паркове и земеделски площи в Англия станаха кафяви. Реколтата изсъхна, речни кораби заседнаха, а влакове дерайлираха, пише в анализ на Wall Street Journal.

Европа вече се затопля по-бързо от останалата част на планетата – с около 2,5°C над прединдустриалните нива при около 1,4°C за света като цяло. Последното лято показа колко сериозни могат да бъдат последиците. Юни и юли са били най-горещите в Западна Европа от началото на статистиката. В Англия през юли са паднали само 6,5 мм дъжд – най-ниската стойност от 1836 г. Четири големи реки – Лоара, Дунав, Рейн и По – достигнаха рекордно ниски нива.

Увяхване на лозите

Във Великобритания температури от 38°C, каквито преди 2003 г. никога не били измервани, вече са регистрирани шест пъти. През тази година дните с над 34°C са били 14 – два пъти повече от предишния рекорд. Почти пълната липса на климатизация направи жегата особено тежка за училища, болници, транспорт и домове. Фабрики намалиха производството, а училища бяха затваряни.

Някои виждат и положителни страни в затоплянето, например възможността британското пенливо вино да се превърне в конкурент на шампанското. Фермерите обаче са изправени пред сериозни проблеми. Три четвърти от Англия са засегнати от суша, зеленчуците остават недоразвити, а производството на мляко намалява заради стреса върху кравите и липсата на достатъчно трева.

В Източна Англия през юли са паднали едва 2 мм дъжд. Производителите очакват по-малки зеленчуци да се продават на същите цени. Някои търговци вече приемат глави айсберг с тегло 250 вместо 400 грама. През август се наложил и внос от Европа, въпреки че Испания и Франция също пострадали от горещините.

В Бордо сушата започнала още през май. Перен и други винопроизводители получили специално разрешение за напояване. За младите лози била създадена импровизирана система, струваща около 1500 евро дневно. Тя спасила растенията, но жегата ускорила узряването на гроздето и беритбата започнала три седмици по-рано. Част от гроздето било изгоряло или превърнато в стафиди. Перен очаквал производството на бяло грозде да намалее с една трета, а на червено – наполовина.

Икономическият удар

Горещините могат да добавят 1-2 процентни пункта към инфлацията при храните и да намалят с около 0,2 процентни пункта растежа на еврозоната. Ниските нива на Рейн нарушават доставките към германската индустрия и засягат икономики като Полша, Чехия и Словакия. За Франция комбинацията от жеги, суша и пожари може да струва до 15 млрд. евро.

По-високите температури намаляват и производителността на труда. Всеки градус между 30 и 35°C може да понижи производителността с 3%. Ако най-горещите години се повтарят, Франция може да понесе кумулативен спад на БВП от 5-7% до 2030 г.

Европейските правителства са изправени пред необходимостта да се адаптират – да климатизират болници и училища, да защитят възрастните хора, да подпомогнат фермерите при смяна на културите и да изграждат напоителни системи и водохранилища. Великобритания, например, не е изграждала голям нов воден резервоар от 1992 г. въпреки значителното увеличение на населението и растящото потребление на вода.

Променен пейзаж

Климатът променя и английските градини. В градините на Кралското градинарско дружество пролетта вече идва шест-седем седмици по-рано. Влаголюбиви растения като хортензии, рододендрони и азалии ще стават все по-трудни за отглеждане в Южна Англия, а някои дървета ще се изместват на север или към по-влажни места.

Организацията проучва стотици хиляди растителни разновидности, за да определи кои ще оцелеят при по-топли и сухи лета и по-влажни зими. Целта е да се запазят растения, устойчиви на суша, полезни за опрашителите и способни да улавят въглерод.

В Югозападна Франция пожар унищожи над 100 хил. акра гора и принуди 224 хил. души да се евакуират. Около 10 милиона дървета изгоряха. Местната индустрия е силно зависима от бора, осигурява 60 хил. работни места и носи 10 млрд. евро годишни приходи, което прави промяната трудна. Един от производителите загубил 80% от боровете си, а за възстановяването на гората ще са нужни десетилетия.

Това лято показва, че климатичните промени вече не са далечна заплаха. Те променят земеделието, икономиката, водоснабдяването, градовете и природата. Адаптацията става все по-необходима, но за много хора и цели индустрии цената на промяната вече е огромна.

(БГНЕС)