Глобалното затопляне скоро ще мине прага от 1,5°C и ООН призовава светът да е готов

Откакто страните подписаха Парижкото споразумение за климата през 2015 г., Организацията на обединените нации редовно докладва за напредъка на света в ограничаването на глобалното затопляне до 1,5°C над прединдустриалните нива. Доклад на ООН, публикуван в сряда, слага край на тази ера и поставя началото на нова, пише Bloomberg.

Според доклада светът вероятно ще надхвърли тези 1,5°C през следващите няколко години, а затоплянето ще достигне връх от около 1,8°C в най-добрия случай или приблизително 2,6°C при настоящите политики. (В момента дългосрочното затопляне е 1,4°C с периодични краткосрочни скокове над това равнище.) Тъй като т.нар. „превишаване“ е практически гарантирано, целта трябва да стане „превишаване, пик и спад“ – тоест, обръщане на климатичните промени, в идеалния случай до края на този век.

Глобалното затопляне почти е достигнало долната граница на Парижкото споразумение, като температурните пикове сега го превишават в краткосрочен план. Графика: Bloomberg LP

„Намираме се в наистина критичен момент“, посочва Дебра Робъртс, почетен професор в Университета на Квазулу-Натал в Южна Африка и съавтор на доклада на Програмата на ООН за околната среда (UNEP), озаглавен „Ограничаване на превишаването“. „Нивото на амбиция [на страните] наистина ще определи дали превишаването ще продължи десетилетия или хилядолетия“, допълва тя.

Понижаването на температурата на планетата ще изисква бързо намаляване на замърсяването с парникови газове от изкопаеми горива, както и извличане на въглероден диоксид от атмосферата чрез естествени средства (като залесяване) и технологични такива, например директно улавяне на замърсяването във въздуха.

За да се върне затоплянето под 1,5°C, страните не само ще трябва да премахнат емисиите, но и да ги насочат към нетен отрицателен диапазон. В същото време те ще трябва да гарантират, че общностите и икономиките могат да се адаптират към климатичните въздействия, които стават все по-сериозни. Докладът отбелязва, че макар намаляването на температурата да се очаква да ограничи опасността, някои въздействия, като покачване на морското равнище или загуба на биоразнообразието, може да са необратими.

Всяка частица от градуса затопляне носи по-високи рискове и по-интензивни последици. Спасители в Непал и Китай все още издирват около 4000 изчезнали хора – като над 1000 са потвърдените загинали – след като свличане на ледник причини опустошителни наводнения. Пет горещи вълни се стовариха върху Европа това лято, оставяйки реките пресъхнали, а посевите изсъхнали. Те се свързват и с десетки хиляди смъртни случаи на континента. В същото време горски пожари изпълниха въздуха със сажди в Северна Америка и Югоизточна Азия. Докладът предупреждава, че през следващите десетилетия островните държави може да бъдат залети от морските води, а ключовите океански течения може да отслабнат и рисковете за здравето ще се увеличат.

„Ограничаване на превишаването“ е първият голям преглед на климата на ООН, който приема преминаването на границата от 1,5°C и предлага път за връщане под нея. Авторите отбелязват, че страните са постигнали известен напредък в забавянето на изменението на климата. Емисиите почти са се стабилизирали през последните години. Но те ще трябва да намалеят почти наполовина до 2030 г. и ефективно да достигнат нула до средата на века, за да се задържи светът под нивото от 1,5°C.

Превишаването на ограниченията ще направи невъзможно избягването на зависимостта от отстраняването на въглероден диоксид: светът сега ще трябва да намали нивото на CO2 в атмосферата, а не просто да предотврати покачването му. Но експертите подчертават, че това не е панацея и намаляването на използването на изкопаеми горива все още е наложително.

„Не можем да разчитаме на отстраняването на въглеродния диоксид като еднопосочен билет за излизане от ситуацията“, посочва Ричард Бетс, климатолог в Университета на Ексетър и Метеорологичната служба на Обединеното кралство и съавтор на доклада. „Трябва да намалим емисиите с още по-голяма спешност от преди“, предупреждава той.

Намаляването и елиминирането на емисиите – или иначе казано смекчаването на изменението на климата и адаптирането към него, са едновременно от съществено значение и взаимно се подсилват, пишат авторите. Адаптацията ще протече по-гладко и ще има повече ресурси за нея, ако не се налага общностите да се справят с влошаващите се и по-чести бедствия, защото емисиите остават високи.

Авторите ясно посочват къде пада тежестта на лидерството. „Държавите с по-голяма историческа отговорност за изменението на климата трябва да свършат най-много работа“, посочва Ингер Андерсен, изпълнителен директор на UNEP. САЩ са най-големият кумулативен емитент.

В доклада липсва значителна дискусия за ролята на недоказани геоинженерни техники, като например изпускане в горните слоеве на атмосферата на химикали, отразяващи слънчевата светлина, или изсветляване на облаците над океаните чрез пръскане на морска вода във въздуха.

По думите на Андерсен научните данни около подобни техники тепърва започват да се трупат и засега не може да бъдат обявени като окончателни решения.