Непал е тест за новата система за обезщетения заради климатичните промени

Спасители продължават да издирват хиляди хора, изчезнали в Непал след катастрофалното наводнение, което уби 1250 души. Лидерите на страната са изправени и пред друго сериозно предизвикателство – как да платят за възстановяването и реконструкцията след бедствието, пише Bloomberg.

Очаква се сумата да достигне поне 5 млрд. долара, огромна сума за една от най-бедните страни в Азия, а фондът, от който тя се надява да се възползва, е нов, недофинансиран и неизпитан.

Непал търси обезщетение за щети, свързани с изменението на климата, от фонд на ООН, създаден, за да помогне на развиващите се страни да се справят с най-тежките последици от глобалното затопляне.

На 1 септември страната изпрати писмо до съпредседателите на фонда, с което поиска незабавна подкрепа, и твърди, че обещанията на международната общност „трябва да преминат от ангажименти на хартия към конкретни действия на място“, коментира външният министър Шисир Ханал пред репортери миналата седмица. Писмото не определя количествено загубите, нито уточнява колко пари иска страната.

Фондът на ООН за реагиране на загуби и щети е създаден след годишните глобални климатични преговори в Шарм ел-Шейх, Египет, през 2022 г. Той е предназначен да помогне за справяне с една централна несправедливост, свързана с изменението на климата: развитите страни, които забогатяха заради изкопаемите горива, допринесоха най-много за проблема, докато бедните страни, които отделят много по-малко емисии, страдат най-много от последиците от затоплянето и често са най-малко подготвени.

Щетите от наводнението в Непал. Графика: Bloomberg

Точната роля, която изменението на климата изигра при бедствието от 26 август, все още не е напълно установена. Хималаите са силно уязвими към затопляне, тъй като пермафростът и ледниците се размразяват. Това прави скалите, почвата и леда нестабилни.

Свързаните с климата бедствия, като наводненията на ледникови езера, стават все по-чести през последните десетилетия.

Бедствия като това в Непал са „точно видът екстремни метеорологични събития, свързани с климата, за които фондът е създаден“, казват членовете и заместник-членовете на борда на фонда в отворено писмо от 2 септември. Те призовават за извънредно заседание на фонда, за да се оцени случаят на Непал.

Министерството на околната среда на Непал и фондът на ООН не са отговорили веднага на исканията на агенцията за коментар.

Опасението на групите за застъпничество за климата е, че фондът не разполага с ресурси и капацитет да действа бързо и в достатъчен мащаб. Малко известната организация, която беше напълно създадена през 2024 г., приключи първоначалния си кръг за заявки за финансиране през юни и не е планирано да се събере отново до декември.

Дори и да се проведе скорошно заседание, нуждите на Непал са по-големи от ресурсите, с които фондът разполага. Фондът е получил обещания за над 822 млн. долара от 27 държави или други партньори, но общата сума на платените вноски досега е около 485 млн. долара, според данни на ООН Групата на Световната банка.

Обещаното и отпуснато финансиране за климатичните щети. Графика: Bloomberg

Фондът е натоварен със задачата да посреща широк спектър от нужди в различни срокове: подкрепа на хуманитарна помощ и възстановяване след климатични кризи; справяне с хронични, бавно развиващи се проблеми като покачването на морското равнище; запълване на пропуски в климатичните данни и политики.

След урагана Мелиса през 2025 г. Ямайка например поиска 20 млн. долара, за да направи водната си инфраструктура по-устойчива.

В заявления, подадени преди неотдавнашното бедствие, Непал иска общо около 43 млн. долара за три проекта, фокусирани върху енергийни инициативи, здравни системи и продоволствена сигурност.

Само правителства или официални агенции на развиващите се страни могат да се обръщат към фонда. Членовете на неговия борд разглеждат заявленията. Следващото заседание на борда е насрочено за средата на декември в Манила, а отпускането на първите безвъзмездни средства все още е поне на няколко месеца разстояние.

Това тревожи защитниците на климата и други експерти. Според Дорийн Стабински, професор по глобална екологична политика в College of the Atlantic, фондът трябва да разработи механизъм за бързо реагиране.

Предвид ограничената сума във фонда само малка част от кандидатите ще могат да получат помощ. „Съществува риск фондът да изчерпи капитала си до края на 2027 г., което може да доведе до загуба на оперативен импулс и да го изложи на репутационен риск“, посочват от фонда през април.

Очаква се държавите да допълват ангажиментите си на всеки четири години. Планирано е да започне кръг на попълване на средствата през следващата година, въпреки че може да има забавяния поради липсата на плащания досега.

Въпреки че фондът е крайно недостатъчен в сравнение с прогнозирания мащаб на климатичните щети, няма и алтернативи. С оттеглянето на САЩ от лидерството в глобалната помощ и действията в областта на климата се свиват и възможностите за финансиране.

Развиващите се страни могат също да използват Зеления климатичен фонд, друга организация, подкрепяна от ООН. Той обаче е изправен пред свои собствени предизвикателства и реши да облекчи правилата за поддържане на резерви през юли, тъй като някои страни намалиха ангажиментите си за финансиране.

По-често срещан вариант за страните, които искат да се възстановят, е да вземат допълнителни заеми, но много развиващи се държави вече страдат заради неустойчивото им дългово бреме.

Дългът на Непал достига вече 48% от брутния вътрешен продукт (БВП), а е много вероятно, според учени, събития с мащаба на наводненията да зачестят. Страната трудно ще може да покрива разходите със заеми.

Дори когато страните печелят ангажименти за помощ или финансиране за реагиране на климатични бедствия, това не винаги е гаранция, че ще получат парите. Три години след фаталните наводнения през 2022 г. Пакистан е получил по-малко от половината от приблизително 11 млрд. долара, обещани от други страни и агенции.

„Призивът на Непал за компенсации трябва да се разглежда в контекста на много по-голям и все по-належащ въпрос: кой плаща за нарастващите разходи за изменението на климата?“, казва Хишам Мъндол, главен съветник за Индия в неправителствения фонд за защита на околната среда. „Спешността и числата стават трудни за игнориране“, добавя той.

Развиващите се страни и защитниците на климата казват, че отговорността е върху богатите държави, които излъчват повече вредни емисии, за да им помогнат да понесат тежестта на промените в климата, в чието причиняване те нямат почти никакво участие.

Развитите държави обаче се противят да предоставят нивото на финансиране, което се изисква от тях. САЩ намали помощта, която предоставя, а Китай твърди, че същое развиваща се страна, следователно не е задължен да предоставя финансиране като богатите държави.

Кумулативни вредни емисии в периода 1850-2022 г. Графика: Bloomberg

Засега няма правен механизъм, който да накара държавите да платят.

Науката за определяне на климатичните промени може да определи точно ролята на глобалното затопляне в специфични екстремни метеорологични събития. Тези открития биха могли да бъдат използвани от Непал и други страни в подкрепа на техните заявления за финансиране на загуби и щети или потенциални правни искове.

Задачата за определяне на финансова отговорност за бедствие обаче е изключително сложна, отбелязва Дейвид Виктор, професор по иновации и публична политика в Калифорнийския университет в Сан Диего.

По-ефективна, твърди той, би била далновидна система, която инвестира в по-силна инфраструктура и институции.

Подобряването на достъпа до финансиране за климата за уязвимите държави е ключова точка от дневния ред на COP31, следващият кръг от годишните преговори за климата, които ще се проведат в Турция през ноември. Преговарящите ще трябва да отговорят на случилото се в Непал и отговорът няма как да е само съчувствие, според експерти.