Дерегулацията не е панацея за създаването на индустрии от световна класа

Глобалният растеж е изложен на сериозен риск, тъй като шоковете при доставките на енергия и храни от войната в Украйна допринасят към смущенията от коронавирусната пандемия. Новите дигитални и нисковъглеродни технологии дадоха начало на глобална надпревара за достигане на критична маса в производството, като се има предвид допълнителния тласък от геополитическото съперничество. Необходимостта от иновации и създаване на сектори с висок растеж е остра, като новото уважение към държавната намеса създаде особено оживен дебат. Индустриална политика или дерегулация? Държавни инвестиции или по-ниски данъци? Това се пита колумнистът на Financial Times Алън Бийти.

Въпросите имат нова спешност, но правителствата от десетилетия се опитват да изградят доминиращи в международен план сектори. Какви уроци бяха научени?

Тъй като Обединеното кралство изглежда се отдава на икономическата наука в момента, като обмисля всякакви неща, които никой друг (може би с основателна причина) не би докоснал, оценката на неговите перспективи в сравнение с тези на близките му съседи може да бъде поучителна. Правителството на Лиз Тръс, в редките моменти, когато нейните министри се измъкват от гражданската война на Консервативната партия, задвижи цял конвейер от трикове от страната на предлагането. Идеите, изложени наскоро в милостиво кратката ѝ реч на партийната конференция, са натоварени откъм дерегулация (облекчаване на законите за планиране и намаляване на данъците) и слаби откъм публични инвестиции.

Една от идеите е „салатната офанзива“, целяща отглеждането на повече краставици, марули и домати в Обединеното кралство. Ако се абстрахираме от глупавото име, това е напълно разумен проект. Технологиите могат драстично да променят производителността в селското стопанство. Производството на меки плодове във Великобритания бързо се увеличи през последните години, благодарение на подобренията в ефективността на политунелите, удължаващи сезона на плододаване до зимата. Обединеното кралство винаги е било зависимо от вноса на меки плодове, но през последното десетилетие британските производители станаха достатъчно продуктивни, за да започнат да изнасят значителни количества за континентална Европа.

Поставянето на найлонови палатки е сравнително евтино и лесно, като единствената дерегулация, от която се нуждае, е снизходителността на местните органи за планиране. За да осигури по-впечатляваща земеделска производителност, британският министър на земеделието Ранил Джаявардена планира проучвателно пътуване до Нидерландия. Той ще посети държава, която въпреки че е малка и гъсто населена, със скъпи земя и работна ръка, и прохладен влажен климат, се е превърнала във втория по големина износител на домати в света – всъщност вторият по големина световен износител на селскостопански продукти в парично изражение.

Нидерландските производители имат история на отглеждане на продукция в оранжерии, благодарение на цветарската индустрия и на селскостопански иновации по-общо. В продължение на десетилетия те изграждат плодородна екосистема от изследвания, разработки и производство. Специализирани компании произвеждат допълнителни продукти за високотехнологично отглеждане на зеленчуци и плодове на закрито, като иновативно осветление и системи за управление на климата и водата.

Може ли това да се приложи другаде? Как помогна правителството?

Е, това не беше постигнато чрез премахване на изкривяващи пазара субсидии или чрез разчитане на силна търговска защита. Нидерландското правителство подкрепя фермерите по различни начини, не на последно място чрез финансирането на публичния университет Вагенинген, един от най-добрите изследователски центрове в света на агробизнеса. Но той попада под зоркото око на дирекцията за конкуренция на Европейската комисия с нейните правила за държавната помощ. ЕС има мита за внос на пресни домати, но те защитават много повече южноевропейските страни като Италия: Нидерландия е конкурентна на световния пазар.

Нито пък се дължеше на дерегулацията. За разлика от Обединеното кралство, Нидерландия остана много твърдо в ЕС с неговата сложна мрежа от правила относно хигиената на храните и стандартите за градинарство. Освен това страната има високи разходи за труд и ангажимент за намаляване на въглеродните емисии. Нидерландските производители се гордеят с малкото си въздействие върху околната среда. Регламентите на ЕС са сред най-строгите в света, така че спазването им помага на фермерите да посрещнат стандартите на пазарите на други места.

С други думи, общото отношение на правителството на Обединеното кралство към реформата на предлагането – напускане на регулаторната орбита на ЕС и намаляване на разходите за труд и екология – в този случай, а вероятно и в много други, е безполезно.

Има, разбира се, аргументи за премахване на някои вътрешни разпоредби, като например прекомерните ограничения за планиране. Но спазването на продуктовите правила е от решаващо значение за достъпа до международните пазари, а напускането на ЕС увеличи бариерите за износ. Британските производители на меки плодове, които пробиваха на континенталния пазар, сега казват, че допълнителните разходи за хигиенни инспекции на на храните и недостигът на работници от ЕС са обезсмислили цялата им работа.

Изграждането на сектори от световна класа наистина не е просто въпрос на отсъствие или присъствие на държавата на пазара. Става въпрос за това какви интервенции да се правят, за колко време и защо. Това често са добре дошли преценки. Но да се търгува в една модерна икономика означава да се регулира, като доброволното отказване от експортните пазари и въвеждането на бремето на правилата под прикритието на намаляване на бюрокрацията е очевидно грешният начин за това.