Тежка година за земеделието у нас, в сектора очакват загуби

Изключително тежка е годината за земеделците у нас. Първо застудяването през пролетта унищожи пролетните култури, после сушата от над 45 градуса по полето унищожи царевицата и слънчогледа. Това каза в интервю за БГНЕС председателят на Българския фермерски съюз Георги Стоянов.

Пшеницата вече е ожъната, предстои да започне жътвата на слънчогледа и на царевицата. „Ситуацията при царевицата и слънчогледа е плачевна. Опитвам се да бъда позитивен, но високите температури в продължителен период от време, както и липсата на валежи се отразиха изключително негативно. Има огромен размер пропаднали площи, а намаляването на добива означава, че земеделецът вече работи на загуба", допълни Стоянов.

По думите му колегите, които са изградили някаква форма на напояване - например, капково, са в по-различна ситуация, защото посевите им оцеляват. Това важи и за пшеницата - на различни места в страната тя е с отлични хранителни качества, на други - с много ниски, каза още председателят на Българския фермерски съюз.

В началото на юли Министерството на земеделието и храните публикува първите си обобщени данни от жътвата, според които площите за реколтиране с пшеница вече са 1,265 млн. хектара, което е с повече от 100 хил. хектара над площите, отчетени на 27 юни 2024 г.

И при пшеницата, и при ечемика са занижени добивите, категоричен е Стоянов.

В последните години земеделието у нас изпитва трудности. Освен високите разходи за торове, ренти, за засяване на продукцията и други, ниските цени на международните пазари поставят земеделците в изключително неизгодна позиция на оцеляване, коментира той. Според него много колеги са на прага на оцеляването, а по-лошото е, че все повече хора се замислят дали изобщо да се занимават със земеделие.

В последно време Министерството на земеделието търси активно различни форми на подпомагане на земеделците и на гаранционни фондове, даже ние от Съюза обръщаме внимание, че е необходимо да има финансови механизми, които при форсмажорни обстоятелства - например при пропадане на продукция, да може да се гарантират доходи на хората, които да позволят следващо засяване на посеви, допълни Стоянов. Това ще гарантира и хранителната верига, а оттам и националната сигурност, допълва експертът.

Преди войната в Украйна земеделският сектор у нас се радваше на възход - немалко се инвестираше в него, имаше добри години, в които имаше не само голямо количество продукция, но и със страхотно качество. Тогава и цените на международните пазари бяха по-различни и това способстваше за развитието на сектора, посочи Стоянов. По думите му войната в Украйна е съсипала това и излизането на страната на зърнено-житните световни пазари е повлияло върху цената на стоката. "Количествата, които продаваме ние, спрямо Украйна и Русия - като обеми продажби ние се намираме в рамките на статистическата грешка на техните продажби", допълни Стоянов.

По думите му сушата, проблемите с работната ръка и скъпите консумативи и торове принуждават земеделците да търсят нови възможности и иновации, за да се развиват. В последните години те разбраха, че на инвестицията в грижата за земята и почвата трябва да се гледа като актив, тоест, да се ползват щадящи препарати и практики, за да минимизират не само разходите си, но и да отговорят на по-различното търсене, категоричен е Стоянов.

Земеделието като сектор може да има отлично бъдеще у нас, но само когато върви ръка за ръка с държавата. За да се развива той, трябва да има ясна политическа воля за това, заяви той и даде за пример ангажимента на правителството за реконструкция и реновация на хидромелиоративните съоръжения. Дали с бързи или с бавни стъпки, подкрепата на държавата за сектора е от ключово значение за развитието му, добави председателят на Българския фермерски съюз.

(БГНЕС)