Заплашени ли сме от нова криза при цените на храните?

Стар лаф в търговията със стоки гласи, че Близкият изток „продава въглеводороди, за да купува въглехидрати“. Пустинните държави изпращат своя петрол и природен газ, а към тях идват пшеница и ориз. В Персийския залив обаче се произвеждат няколко неща, които са от решаващо значение за световното производство на храни: азотни торове като карбамид и амоняк, както и газът, използван за тяхното производство, пише колумнистът на Bloomberg Хавиер Блас.

Така че войната в Иран – и блокирането на Ормузкия проток – предизвика предупреждения за пореден пристъп на инфлация при храните, подобна на тази, която последва руската инвазия в Украйна. Въпреки опасенията пазарът на селскостопанска продукция не е изложен на риск днес, поне в краткосрочен план. Цената на петрола може да се е покачила, но изобилните световни запаси от храна действат коригиращо на цените на стоките.

Разбира се, обичайните предупреждения важат за войната на САЩ и Израел срещу Иран: Продължителен или по-широк конфликт би преобърнал всякакви пазарни предположения. Засега обаче ситуацията не е като през 2022 г., когато силите на Владимир Путин атакуваха житницата на Европа, превръщайки земеделските земи в бойно поле. По това време Русия и Украйна заедно представляваха една четвърт от световния износ на пшеница и ечемик, приблизително 15% от царевицата и почти половината от всички слънчогледови семена.

Вместо плодородна земя, Третата война в Персийския залив се води около пустини и морска ивица. За централните банкери, които се тревожат за нарастващите цени на горивата, това е добре дошла разлика. Стабилността в земеделския сектор предлага важно облекчение на инфлацията. Преди четири години цените в супермаркета повишиха разходите на домакинствата. Засега сметките за хранителни стоки са по-стабилни.

Цените на зърнените култури остават по-ниски (азиатски ориз и европейска пшеница). Графика: Bloomberg LP

От началото на войната на 28 февруари цените на пшеницата и царевицата са се повишили едва с 4%. Соята е поскъпнала с около 1%, докато оризът е поевтинял с близо 6%. За разлика от това, през първите два месеца на руско-украинската война цените на европейската пшеница се повишиха с над 70% до рекордните 450 евро. Днес те са около 200 евро.

Значението на ориза често се пренебрегва на Запад, но той е основната храна за половината от населението на света, включително около един милиард недохранени хора в Азия и Западна Африка. Най-тежките бунтове по време на продоволствената криза от 2007-2008 г. не бяха заради цената на хляба, а заради цената на купа ориз. В момента референтните цени на зърнените култури на едро в Азия се приближават до 19-годишно дъно от 350 долара за тон.

Не само стоките на едро предлагат облекчение. Цените на електроенергията остават стабилни, предпазвайки пекарните, преработвателите на храни и супермаркетите от скокове в цените от типа, който наблюдавахме през 2022 г. Нито пък опаковките стават по-скъпи; преди четири години цените на картона и стоманата достигнаха рекордно високи нива.

И все пак предупрежденията по отношение на храните не са напълно за пренебрегване. Според тях цените на хранителните продукти днес не са проблемът, а влиянието на поскъпването на торовете върху бъдещите реколти. Азотните торове от Персийския залив не могат да достигнат световния пазар през Ормузкия проток. В същото време недостигът на природен газ принуждава азиатските заводи за торове да ограничат производството.

Цената на карбамида в САЩ се повиши до близо 690 долара за тон, което е с около 60% повече от нивата преди войната. През 2022 г. цената му достигна пик от близо 900 долара, тъй като светът за кратко загуби руските доставки и много европейски заводи трябваше да затворят, тъй като цените на газа скочиха.

Цените на различни видове торове - диамониев фосфат, калиев хлорид и уреа. Графика: Bloomberg LP

Песимистите предупреждават, че без торове селскостопанското производство ще се срине, което ще доведе до недостиг на храна до следващата реколта. Добивът на зърнени култури обикновено спада с около 40% след година без азотни торове. Но е малко вероятно фермерите да свият употребата им до нула веднага, намаляването ще бъде поетапно. Всяко въздействие върху реколтата първоначално ще бъде по-малко.

Нещо повече, азотните торове не са единствените, които се използват в земеделието. Фосфатът и калиевият карбонат са еднакво разпространени. Цената на калиевия хлорид скочи с повече от 400% до 1200 долара след началото на войната в Украйна, тъй като износът от Русия и Беларус беше ограничен. Днес калиевият хлорид се търгува при цена от 370 долара, което е малка промяна, откакто САЩ и Израел започнаха да бомбардират Иран.

Притесненията относно торовете също така пренебрегват това как работи селскостопанската икономика на повечето развиващи се страни. В Азия, по-специално, торовете са силно субсидирани, така че високите цени не предвещават хранителна криза, а по-скоро фискален шок, тъй като правителствата понасят основната тежест от увеличението на разходите.

За щастие, днес сме по-добре подготвени да се справим с ударните вълни на войната. Развиващите се страни работят усилено за укрепване на своите селскостопански индустрии, като въвеждат предпазни мрежи, за да компенсират нарастващите производствени разходи. Международните банки за развитие могат и трябва да направят повече, за да помогнат, където е необходимо, посочва Блас. Световните запаси от пшеница и ориз също са изобилни след няколко добри години.

По време на продоволствената криза през 2007-2008 г. световните запаси от пшеница бяха на 26-годишно дъно от около 129 млн. тона. Сега те са близо до максимума си от 280 млн. тона. Същото важи и за ориза, където запасите бяха само 75 млн. тона през 2007-2008 г. и са 190 млн. тона днес. Вярно е, че голяма част от това количество е концентрирано в Индия и Китай, но това създава буфер.

Ако САЩ не успеят да намерят изход от тази война, разходите за енергоносители и торове може да се повишат до точка, в която селскостопанската индустрия ще се пречупи. Но засега все още не сме стигнали дотам.