България настоява за специални европейски субсидии за маслодайната роза

България настоява в новата Обща селскостопанска политика (ОСП) след 2027 г. да бъде създадена специална възможност за подкрепа на маслодайната роза. Това заяви министърът на земеделието и храните Пламен Абровски по време на заседание на Съвета по земеделие и рибарство в Брюксел.

Той представи българското предложение в Регламента за ОСП, където да бъде създаден нов член, който да урежда интервенция „Специално плащане за културата маслодайна роза“, финансирана от бюджета за Обща селскостопанска политика.

„Зад аромата на българското розово масло стоят вековна традиция, уникално българско производство и трудът на поколения розопроизводители – традиция, която имаме отговорност да съхраним и подкрепим“, подчерта министърът, цитиран от пресцентъра на ведомството. Той изтъкна, че уникалността на българската роза прави уникален и Европейския съюз.

Абровски открои и необходимостта от продължаване на преходната национална помощ. Страната ни подкрепи общ документ по темата заедно с Румъния, Кипър, Унгария, Полша и Словакия. „ОСП трябва да остане силна и стабилно финансирана политика на фона на икономическите и климатичните предизвикателства”, каза още министърът.

В рамките на дискусията българският земеделски министър постави и въпроса за праговете при намалението на плащанията по интервенцията за дегресивно плащане на площ. Абровски уточни, че страната ни подкрепя доброволното прилагане на намаленията и тавана на плащанията, като предлага праговете за дегресивното плащане да се определят от държавите членки съобразно спецификите на структурата на стопанствата.

„Искаме в Регламента за ОСП да се включи възможност за приспадане на разходите за заплати и осигуровки. Това трябва да бъде национално решение за всяка държава”, посочи министърът на земеделието.

Той обърна внимание и на необходимостта бъдещата ОСП да осигури възможности за развитие на напояването и мащабни проекти в областта на хидромелиорациите, включително колективни и териториални системи. По думите му трябва да има и достатъчно гъвкави механизми за бързо програмиране на извънредни мерки при неблагоприятни климатични и други събития.

Министърът обърна внимание и на развитието на напояването. Той настоя бъдещата политика на ЕС да осигури средства за мащабни проекти в областта на хидромелиорациите. Според него са нужни гъвкави механизми за бързо реагиране при неблагоприятни климатични събития.

Абровски подчерта и важността на подкрепата за иновациите и съветническите услуги в селското стопанство.

Преди началото на заседанието той съобщи, че България, Румъния, Гърция и Кипър ще искат спешни действия от Еврокомисията заради чумата и шарката по животните. Предложенията включват актуализиране на европейското законодателство и осигуряване на обезщетения за фермерите. България настоява и Европейският орган за безопасност на храните (EFSA) да проведе изследвания за възможностите за търговия с продукти от животни при прилагане на епизоотични мерки.