AI може да съкрати клиничните изпитвания на нови лекарства до 1-5 години

Предстои изкуственият интелект да разгърне пълния си потенциал в медицината, като например разработването на нови лекарства може да се съкрати значително – от 10-12 години клинични изпитвания до между 1 и 5 години. Това прогнозира доц. д-р Светослав Ценов, изпълнителен директор на Astellas Pharma за България, Унгария, Румъния и Гърция и и член на Управителния съвет на Асоциацията на научно-изследователските фармацевтични производители в България, в предаването „Футуризъм“ на Bloomberg TV Bulgaria.

„Генеративният изкуствен интелект отива още по-далеч, като е способен не просто да анализира, а да предлага конкретни молекули и терапевтични цели“, обясни Ценов.

Той посочи, че това има и икономически ефект. „По-краткият път до ефективна терапия означава по-ниски разходи за разработване и по-бърз достъп до лечение“, добави ученият.

Според него една от най-големите пречки пред клиничните изпитвания е откриването на подходящи пациенти, но AI може да анализира огромни масиви от биологични и клинични данни и да открива хора, които отговарят на сложни критерии.

Ценов отбеляза, че изкуственият интелект отваря възможност и за дистанционно проследяване на пациентите. Те могат да участват в изпитвания, без да нарушават нормалния си ритъм на живота, което увеличава обхвата и представителността на данните.

Най-големият потенциал на изкуственият интелект, по думите на учения, е в персонализирането на лечението. „Това не е само въпрос на генетичен профил, а на цялостен индивидуален подход към пациента. При пациенти с хронични заболявания, като сърдечна недостатъчност, те могат в реално време да се следят тегло, пулс, кръвно налягане и задръжка на течности. На базата на тези данни терапията може да се адаптира още преди пациентът да усети влошаване“, уточни той.

Ценов смята, че истинската полза от приложението на тези технологии е да предотврати развитието на дадено заболяване и да се прогнозира дали в някакъв скоростен период то ще се случи, за да има бърза реакция. „Това е целта на иновациите в медицината“, каза още той, и отбеляза, че изкуственият интелект намира все по-голяма практика в образната диагностика като помощник с дейността на лекарите и е вече реална практика, включително и в България.

Защо технологиите няма да заместят лекарите? Кога ще се появят „дигитални двойници“ на пациентите? Кои са генните и клетъчните терапии, които не са научна фантастика?

Гледайте целия разговор във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването "Футуризъм" може да гледате тук.