Защо Китай би подкопал глобалното корабоплаване?

Кораб, за който се твърди, че е свързан със саботаж в Балтийско море, поднови плаването си на 21 декември, след като прекара месец във водите на изключителната икономическа зона на Дания. През ноември кораби на страните членки на НАТО проследиха кораба за насипни товари по подозрение, че той умишлено е прекъснал подводни оптични кабели за данни – един, който свързва Германия и Финландия и друг, свързващ Швеция и Литва – като е влачил котвата си по морското дъно повече от 160 км. Корабът носи флага на Китай, пише Wall Street Journal.

Китай не съдейства съществено на местните власти в Швеция, в чиито води са нанесени щетите. Това не е изненада, като се има предвид практиката азиатската страна да не спазва морските правила в други части на света. Китай изглежда възнамерява да докаже, че морските правила са недостатъчни. Може и да е така, но правилата са по-добри от морския безпорядък.

Официално плаващият под китайски флаг кораб Yi Peng 3 е търговски плавателен съд, който превозва товари по целия свят. На 17-18 ноември, когато бяха прерязани двата кабела в Балтийско море в изключителната икономическа зона на Швеция, корабът се намира в района. След инцидентите той отплава към Атлантическия океан. Когато спира в изключителната икономическа зона на Дания, шведските власти предполагат, че Китай ще им помогне да разследват прекъснатите кабели. Съгласно Конвенцията на ООН по морско право, която забранява саботаж на подводна инфраструктура в мирно време, държавите, под чийто флаг плава кораба, носят отговорност. Но според Швеция, вместо да сътрудничи, Китай забранява на шведския прокурор да се качи на борда на Yi Peng 3, след което плавателният съд отплава.

Това е вторият път през последните месеци, в който китайски търговски кораб отплава след предполагаем кабелен саботаж в Балтийско море. През октомври 2023 г., след като два кабела за данни и тръбопровод между Финландия и Естония са повредени от влачена през тях котва, корабът Newnew Polar Bear, плаващ под флага на Хонконг и регистриран в Китай, се оказва главният заподозрян. Но когато местните власти искат от Китай да сътрудничи в разследването, те не получават отговор.

Междувременно в Червено море йеменските хути, подкрепяни от Иран, атакуват свързани със Запада кораби с мощни оръжия, някои предоставени от Иран, и с някои данни за насочване, осигурени от Русия. Въпреки че конвенцията по морско право дава на всеки търговски кораб правото на мирно преминаване през всякакви води и флотът на китайската Народна освободителна армия разполага с най-много активни военни кораби в света, Пекин не е направил нищо, за да наложи ред в този важен воден път. Корабите, свързани със Запада, продължават да понасят атаки, докато китайските съдове плават през Червено море, до голяма степен незасегнати от атаките на хутите.

А в Южнокитайско море Пекин все повече използва внушителната си морска мощ, за да тормози плавателни съдове във водите на съседни страни – води, които Пекин твърди, че са негови.

Подкопаването на световния морски ред изглежда необичайна стратегия за страна, която дължи бързия си икономически възход на океаните. До преди около десетилетие Пекин си сътрудничеше в морския ред. Когато пиратството скочи рязко край Африканския рог в началото на века, китайски кораби се присъединиха към западни и руски плавателни съдове, за да го възпират. Пенсионираният вицеадмирал Дънкан Потс от Кралския флот, който командва по това време антипиратската операция „Аталанта“ в Индийския океан в началото на предходното десетилетие, казва в телефонно интервю, че „по това време Китай участва в програма за обмен на информация със западните флоти. Дори проучихме дали китайските танкери могат да зареждат такива в Индийския океан. Но днес ситуацията е много различна”.

Китайските политици сега публично отхвърлят морските правила като остарели. Конвенцията по морско право „трябва да върви в крак с времето, за да се адаптира по-добре към международните морски практики“, твърди външният министър Уан И на събитие по случай 40-ата годишнина на конвенцията през 2022 г.

Подобно на други споразумения и договори, замислени по време на Студената война, морските пактове съдържат голям западен отпечатък. Поради тази причина Пекин изглежда нетърпелив да ги префасонира. Китай жертва морската безопасност в стремежа си към свят след Pax Americana.

Неговата повтаряща се игра не е толкова драматична, колкото директно морско нападение. Но е още по-опасна. Около 80% от световната търговия се движи по море и изисква защита. По същия начин огромните количества данни, енергия и пари, които пътуват по подводни кабели и тръбопроводи, зависят от спокойните океани. Като подкопава морските устои, Пекин причинява безредици, които ще навредят на всяка страна, чието просперитет зависи от океаните – включително Китай.

Страни от Камбоджа до Обединените арабски емирства (ОАЕ) не харесват някои подробности в съществуващите договори (а САЩ не са ратифицирали конвенцията по морско право, въпреки че се придържат към това), но атаките по тези договори не са от полза за никого. Приятелите и враговете на Пекин трябва да разберат поведението му, преди морският ред да бъде изгубен.