Въздушният транспорт в САЩ е счупен, но има начин да се поправи

Дългите опашки и опасенията за безопасността, които се отразяват на летищата в САЩ, показват, че настоящата структура за финансиране на проверките на пътниците и контрола на въздушното движение не работи.

Основният проблем е, че таксите и данъците, събирани от пътниците и авиокомпаниите, не са достатъчни, за да покрият разходите за сигурност на летищата, нито бюджета на Федералната авиационна администрация, пише Bloomberg.

Средствата от общия бюджет компенсират разликата, което означава, че всички данъкоплатци – дори тези, които никога не се качват на самолет, субсидират всички пътници.

Механизмът на финансиране оставя и двете операции изложени на капризите на политиката, което създава и хаос на много летища.

В момента еднопосочен билет за бизнес класа на стойност 2000 долара и билет за 200 долара в икономична класа плащат една и съща такса от 5,60 долара за финансиране на Администрацията за транспортна сигурност (TSA). За да финансират FAA, която управлява контрола на въздушното движение, пътниците плащат 5,30 долара за еднопосочен вътрешен полет и 7,5% акциз, докато авиокомпаниите плащат 4,3 цента на галон реактивно гориво.

TSA е събрала около 4,5 млрд. долара такси от пътниците през 2025 г., което е с около 7 млрд. долара по-малко от похарчените средства. Фондът за летища и въздушни пътища, който финансира FAA, е събрал около 18,7 млрд. долара акцизи през 2025 г. Общият бюджет на агенцията, включително подобрения на летищата и дейности за сертифициране на самолети, е 27 млрд. долара. Данъчните приходи биха финансирали близо 12-те млрд. долара, предвидени в бюджета за контрол на въздушното движение, плюс разходите за съоръжения и инженеринг.

Недостигът се покрива от бюджетни кредити от Конгреса, който, както всеки пътник е наясно, е в затруднено положение да финансира Министерството на вътрешната сигурност, което управлява TSA. Спирането на работата на федералните институции е над 40 дни, а служителите на TSA не получават заплати и все по-често взимат болнични, което води до кошмарно изчакване на някои летища.

Защо обаче да не се отдели TSA и контролът на въздушното движение от FAA и да се поставят тези две функции под един покрив? Тези операции за авиационна безопасност биха могли да се управляват като самофинансираща се независима агенция.

Така пътуващите биха плащали сами пътуванията си, а и тези важни операции ще бъдат отделени от заплахата от неизбежните затваряния на правителствените агенции.

С правилно финансиране и добро управление контролът на въздушното движение би могъл да се превърне във водещ потребител на технологии и да има стабилна, добре обучена и добре платена работна сила.

Вече има и път към приватизация на функциите на TSA. Поне 20 летища участват в Програмата за партньорство за скрининг, която позволява на частни охранителни фирми да извършват проверки за сигурност под надзора на TSA. Нищо не пречи на администрацията на Тръмп да създаде ускорен процес за одобряване на заявления за присъединяване на повече летища към програмата.

Независима агенция би било по-трайното решение. Такава агенция би се справила и с липсата на инвестиции от страна на FAA в системите за въздушно движение и почти парализирания процес на вземане на решения за внедряване на технологии.

Пример за успешна независима агенция е пристанището на Лос Анджелис, което е собственост на града и се управлява от Пристанищния департамент на Лос Анджелис. За големи инфраструктурни проекти пристанището използва комбинация от собствено финансиране, инвестиции от частния сектор и федерални и щатски субсидии.

Преструктурирането му започна преди 12 години, когато Джийн Серока, ръководител на корабна компания с богат опит в чужбина, пое управлението. С комбинация от съкращения на разходите и стремеж за увеличаване на приходите пристанището сега реализира печалба и има стабилни финанси, включително налични парични средства, еквивалентни на 85% от дълга му.

Серока се възползва от експертния опит на компаниите от частния сектор, независимо дали са доставчици на технологии, или оператори на терминали. „Нуждаем се от партньорство и решение между частния и публичния сектор“, коментира той в интервю.

Тази формула може да се използва, за да се извадят ключовите функции за сигурност на въздушния транспорт от сферата на политиката и да се гарантира, че летенето е възможно най-ефективно и безопасно.