fallback

НАТО бърза да отговори на руската заплаха в уязвимия черноморски регион

Шест месеца след началото на нашествието в Украйна алиансът търси начини да изтласка Русия от югоизточния край на Европа

22:07 | 19.08.22 г.

Малко след като Русия нападна Украйна френският полковник Клеман Торан получил нареждания – той имал шест месеца, за да построи база за 1000 военни по източната граница на НАТО, пише Bloomberg.

Торан и около 200 военни от Франция, Белгия и Нидерландия сега са заети с изравняването на хълм в румънската област Трансилвания. „Трябва да го направим преди първата слана“, разказва Торан, който ръководи инженерна група за бързо реагиране, в базата близо до град Чинку, на около 260 км северно от Букурещ. „Това е знак за солидарност. Алиансът трябва да бъде с осезаемо присъствие“, допълва той.

Полковник Клеман Торан участва в заседание на Националния център за съвместни учения в румънския град Чинку. Снимка: Bloomberg LP

Докато западните сили бързат да реагират на заплахата, отправена от Владимир Путин, войната на Русия срещу съседна Украйна даде отговор на основен въпрос, който страните от НАТО си задават от години – дали по-старите страни членки като САЩ, Франция и Германия ще се сражават за не толкова богатите съюзници бивши комунистически страни, ако те бъдат атакувани.

Но тя повдига други въпроси, включително дали алиансът прави достатъчно, за да възпре руския експанзионизъм след години на недостатъчни инвестиции и подценявани предупреждения и дали усилията за подсилване на пренебрегвания в миналото Черноморски регион не трябваше да се случат отдавна.

Шест месеца след нашествието на Путин в Украйна вниманието на НАТО е твърдо насочено към начините за изтласкване на Русия от югоизточния край на Европа и за предотвратяване на възможността една от най-бедните области на Стария континент да се превърне в слабото му звено от гледна точка на сигурността.

Черно море разделя Европа от Азия и е обградено от Русия, Украйна, Румъния, България, Турция и Грузия. То е жизненоважен търговски маршрут за земеделски стоки от Украйна и Русия и се свързва със Средиземно море чрез Босфора в Турция.

Товарни кораби стоят на котва в Черно море в очакване да навлязат в Сулинския канал през юни. Снимка: Bloomberg LP

Москва отдава приоритет на Югоизточна Европа, казва Матю Ор, анализатор на сигурността в Stratfor. Присъствието ѝ там „показва какво е значението на този регион за руснаците, колко искат да имат силно военно присъствие там и НАТО трябва да отговори на това“, допълва той.

Години наред източноевропейските лидери предупреждаваха, че заплахата от Русия нараства, след като Москва нападна Грузия през 2008 г. След това, през 2014 г., Путин разпали война в източната украинска област Донбас и завзе Крим.

По това време Кремъл подсили военния си капацитет в Черно море, като препозиционира сухопътни сили, подсили военната си отбрана и модернизира военноморския си флот паралелно със засилената активност във военни зони, включително Либия и Сирия, където Русия има военноморска база.

„Черно море е портата на Русия към топли води, особено към Средиземно море“, казва Юлия Джоя, директор на Черноморската програма в базирания във Вашингтон Близкоизточен институт. „Това е портата на Русия за упражняване на власт и сила в Близкия изток, в Африка и отвъд“, допълва тя.

Румънски военни по време на маневри в рамките на военни учения в Черно море през юни. Снимка: Bloomberg LP

Само няколко седмици след нашествието на 24 февруари алиансът се договори на среща на върха в Брюксел за създаването на нови четири бойни групи за Румъния, България, Унгария и Словакия в допълнение към четирите групи, които вече разположи в Полша и балтийските републики в рамките на т. нар. tripwire подход.

Румъния, която е страна с почти 19 млн. души население и споделя граница от почти 640 км с Украйна, вече беше е приела около 1000, предимно американски, военни от НАТО преди войната, а черноморската база „Михаил Когълничану“ служи за транзитен пункт за конфликтни зони в Близкия изток.

След нападението на Русия над Украйна съюзниците от НАТО значително засилиха присъствието си по източните граници на алианса, като разположиха повече войски, самолети и кораби. Сега планът е да се създадат гарнизони в оставащите гранични държави от НАТО, където новите бойни части с международни сили, включващи около 1000 военни, ще се менят редовно на ротационен принцип. Освен това съюзниците ще създадат бойни части у дома, които да могат бързо да се присъединяват към войските, които вече са на място в източните страни, ако се наложи.

Това добавено присъствие е нещо, за което балтийските страни и Полша настояват от години. Русия заплашва да отговори, въпреки че все още не е предприела конкретни действия.

Румънският президент Клаус Йоханис приема френския си колега Еманюел Макрон при посещение на силите на НАТО в базата "Михаил Когълничану" в Констанца на 15 юни. Снимка: Bloomberg LP

След като създадат връзки с военните от приемащите страни и препозиционират оръжия, боеприпаси и тежка техника, размерът на тези сили може да бъде увеличен с бригада от 5000 души за няколко дни, казва полковник Флавиан Гаригу Граншам, високопоставен френски представител в Румъния.

„Готвим се да можем да се сражаваме рамо до рамо с румънците, американците и други контингенти. В най-лошия случай, ако това се случи, ще се борим“, отбелязва той.

Николае Чука в кабинета си в Букурещ. Снимка: Bloomberg LP

Стотици хиляди съюзни войски в момента са в повишена бойна готовност и предстои да бъдат подставени официално под командването на НАТО в рамките на голяма реформа на отбранителните сили на алианса, договорена от лидерите в Мадрид през юли.

Макар че повечето ръководители се съмняват, че Русия ще нападне пряко страна членка на НАТО, сега алиансът планира да запази международните си бойни сили, струпани по границите му, за „много години, за да сме сигурни, че положението е стабилизирано“, отбелязва Гаригу Граншам.

Това ще изисква инвестиции, които болезнено липсват в Румъния и в съседна България.

Двете страни се присъединиха към НАТО през 2004 г., три години преди да станат членки на ЕС. Те все още се опитват да наваксат пропастта в богатството с по-заможните си партньори, която спъва усилията за всичко – от приютяването на бежанци до подкрепа за износа на украинско жито.

„Не става въпрос само за отбрана, а и за продоволствена сигурност“, каза румънският премиер Николае Чука в интервю за Bloomberg от 2 август. „Така че всички тези решения за повишаване на сдържането и отбраната по целия източен фланг са много добре дошли“, допълни той.

Но изпълнението на решенията е непосредствено предизвикателство за Торан и екипа му от военни инженери.

Основният мост в Чинку се нуждае от ремонт. Снимка: Bloomberg LP

Основният мост в град Чинку е в толкова лошо състояние, че има дупки в асфалта, през които се вижда течащата долу река. Камиони трябва да заобикалят през слънчогледови ниви, за да докарват десетки хиляди тонове материали до и от строителната площадка на хълма.

Румъния има малко над 950 км магистрали, което я поставя на последно място в ЕС като дял на човек от населението. В областта, където се намира Чинку, средната заплата е около 3500 леи (730 долара) на месец за работещите хора, но както в повечето малки градчета и села мнозинството от хората се издържат от земеделие и държавни помощи.

Полковник Кристоф Дьожан в Националния център за съвместни учения Getica. Снимка: Bloomberg LP

Аурел Сорен Сучиу, кмет на Чинку, разчита на правителството в Букурещ да изгради пътищата в града и на финансиран с европейски средства образователен проект за местните жители, за да подкрепят военната база, включително грантове за откриване на ресторанти и хотели.

„Много е трудно да се промени мисленето на хората и те да бъдат убедени да продадат две крави и да ремонтират две стаи, за да спечелят повече пари“, казва Сучиу от кабинета си на главния площад в Чинку.

Другата по-значителна област, в която са насочени инвестициите, е изграждането на румънската армия. Повечето страни членки на НАТО отдавна не изпълняват целта на алианса да заделят най-малко 2% от брутния си вътрешен продукт за отбрана. Но Румъния изпълнява тази цел от 2015 г. насам и ще я повиши до 2,5% идната година, тъй като се готви да инвестират във всичко – от бронетранспортньори и изтребители до танкове и подводници.

Общата стойност на обществените поръчки за армията ще достигне най-малко 12 млрд. евро. Най-големият разход до момента са 4 млрд. евро за противоракетна система „Пейтриът“, която ще заработи тази година.

Френски военни, разположени в базата "Михаил Когълничану" в Румъния. Снимка: Bloomberg LP

Ръководената от французи база в Чинку също трябва да заработи на пълен капацитет до края на годината, както е планирано. Това показва не само промяната сред източните страни членки на НАТО, но и цялостната преориентация в перспективите в момент, когато целия алианс е съсредоточил усилията си в противопоставянето на Русия.

„Ние сме най-близко разположените до конфликтната зона френски войници. Ако пламне искра и някои хора бъдат изпратени, искаме да сме там“, казва полковник Кристоф Дьожан, командир на Бойната група за присъствие в авангарда и на Осми парашутен полк към френската Морска пехота.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 14:03 | 14.09.22 г.
fallback
Още от Свят виж още