Парите купуват време, показва последният експеримент с безусловен базов доход

Дългогодишните усилия на главния изпълнителен директор на OpenAI Сам Алтман да разбере как предоставянето на безплатни пари засяга получаващите ги и по-широката икономика донесоха първите си големи резултати в понеделник, пише Wired.

Според изследването OpenResearch, когато организацията е давала на някои от най-бедните американци по 1000 долара месечно в рамките на три години без обвързване, до голяма степен те са влагали парите в основни нужди като храна, жилище и транспорт. Но общата сума от 36 хил. долара не е била достатъчно, за да подобри значително физическото им благосъстояние или дългосрочното финансово здраве, заключават изследователите.

Първоначалните резултати от това, което OpenResearch – финансирана от Алтман организация, описва като най-всеобхватното проучване на „безусловен базов доход“, показват, че макар парите да са донесли ползи и да не са били харчени за неща като наркотици и алкохол, те не са били панацея, за да се преодолеят някои от най-големите опасения относно неравенството в доходите и перспективата AI и други технологии за автоматизация да заемат работни места.

Някои прогресивни организации в САЩ и на други места защитават борбата с бедността чрез форми на безусловен базов доход.

Консервативни групи до голяма степен критикуват проектите като подаръци за незаслужаващи хора, които отказват да работят. В две статии, публикувани в понеделник и трета, която ще излезе следващия месец, екипът на OpenResearch и университетските ѝ сътрудници осигуряват данни, които биха могли да помогнат за представянето на пълния спектър от възгледи.

OpenResearch, която получава финансиране от организации като OpenAI и американското правителство, е раздавала безусловно по 1000 долара месечно от ноември 2020 г. до октомври 2023 г. Средствата са осигурили увеличение от 40% на доходите на разнообразна група от 1000 души на възраст от 21 до 40 години, започвайки от домакинства с доходи от около 30 хил. долара годишно в по 10 окръга в Илинойс и Тексас. Като контролна група 2000 души с подобни характеристики са получавали по 50 долара месечно. Участниците са отговаряли на анкети, споделяли са кредитни доклади и са давали кръвни тестове.

Ползите за тези, които са получавали по 1000 долара месечно, варират в различните аспекти на живота. Техният най-голям скок в разходите включва даването на средно 22 долара повече на месец на други, например за помощ на роднини в нужда или подаръци за приятели. Хората са започнали да търсят повече здравни грижи, например зъбни брекети, и да зареждат по-добре хладилниците и килерите си.

Някои са започнали да обмислят или направо да създават стартиращи фирми. До третата година на плащанията „е било с 9 процентни пункта по-вероятно чернокожите получатели да съобщят за започване или помощ за започване на бизнес, отколкото контролните участници, а при жените това е било с 5 пр.п. по-вероятно“, според едно от проучванията.

Участниците също така са се изнесли да живеят сами, особено тези, които са започнали с най-ниски доходи, и са се забавлявали повече. Предстоящият документ, чиято чернова версия OpenResearch е споделила с WIRED, изчислява, че приблизително 81 цента от всеки предоставен долар са отишли за по-високи разходи за неща като жилища, 22 цента са отишли за свободното време, а минус 3 цента са отишли за увеличени заеми, тъй като получателите са изтеглили повече заеми за автомобили и ипотеки.

Увеличеният дълг намалява нетното състояние на участниците през трите години. В комбинация с малка промяна в достъпа до кредити, фалити и възбрани, изследователите заключават, че „предоставянето [на безусловните средства] не е подобрило дългосрочното финансово състояние на участниците“. Хората наистина са заделяли повече пари за спестявания и първоначално са се чувствали по-добре за финансовото си състояние. Но също така леко намаляват работата и оставят свободните пари да запълнят празнината. За всеки 1 долар, получен от OpenResearch, доходите на участниците, без да се включват безплатните пари, са намалели с най-малко 12 цента, а общият доход на домакинството е спаднал с най-малко 21 цента.

„Парите предлагат гъвкавост и могат да увеличат възможността за вземане на решения за работа, които са в съответствие с индивидуалните обстоятелства, цели и ценности на получателите“, пишат изследователите. Може да „се възползват от повече време, за да си намерят работа, да заемат по-ниско платена позиция, която намират за по-смислена, или просто да си вземат почивка“.

Това, от което се опасяват обаче критиците на програмите за помощ, е, че вместо да инвестират в бъдещето, хората в крайна сметка се отказват напълно от работата и стават все по-зависими от подкрепа. OpenResearch установява, че „общото количество работа, изтеглено от пазара“, е „сравнително значително“ в експеримента.

Добавяйки факта, че изследователите не са открили „никакъв ефект“ от парите върху няколко показателя за физическото здраве и благосъстоянието, критиците получават нови аргументи. Но авторите на изследването казват, че е важно да не се забравя, че участниците са показали с разходите си това, което ценят най-много.

„Политиците трябва да вземат под внимание факта, че получателите са демонстрирали – чрез собствения си избор – че времето далеч от работа е нещо, което ценят високо“, пишат авторите. В крайна сметка OpenResearch доказва поговорката: „Парите могат да купят време“.