Руският износ на зърно се пренасочва от Черно към Балтийско море

Руските износители на зърно пренасочват доставките към Балтийско море, включително към пристанища в прибалтийските републики, след като украинските атаки с дронове в Черно и Азовско море ги принудиха да потърсят алтернативни маршрути, заявиха търговци и анализатори пред Ройтерс.

Русия и Украйна обстрелват взаимните си износни терминали и кораби за превоз на зърно в Черно море, като предизвикват най-голямото нарушаване на черноморската търговия от началото на конфликта в Украйна преди повече от четири години.

Русия изнесе 46,3 млн. тона зърно през пристанищата в Азовско и Черно море през миналия износен сезон от юли 2025 до юни 2026 г., като те са съставлявали 90% от общия износ на зърно по море на страната, сочат данни на бранша. През руските балтийски пристанища са преминали само около 1 млн. тона.

Според източник от бранша, пожелал да остане анонимен, заявките за доставки на зърно с влакове до прибалтийските пристанища на Русия за този сезон са достигнали 5 млн. тона до 18 август, основно за доставка през август и септември, спрямо 6 млн. тона за черноморските пристанища Новоросийск и Туапсе.

Руските износители все по-често поглеждат и към пристанища в прибалтийските държави, основно в Латвия, която е член на ЕС и НАТО, казват анализатори и търговци, като се очаква доставките да се увеличат следващия месец.

Въпреки обтегнатите отношения между Русия и прибалтийските ѝ съседи руските доставки на зърно през прибалтийските страни продължиха, но намаляха до около 1 млн. тона последния сезон спрямо 2,5 млн. тона две години по-рано, казват анализатори.

„Балтийският регион, северозападът, е основен ресурс в момента“, коментира Андрей Сизов, ръководител на консултантската компания Sovecon. „Смятам, че през септември ще видим значителен ръст на доставките през прибалтийските държави и през руските балтийски пристанища“, допълва той.

Прибалтийските пристанища на Русия имат по-малък капацитет

Аркадий Злочевски, ръководител на Руския зърнен съюз, лобистка група на земеделските производители, счита, че руският износ през прибалтийските държави може да достигне 5-6 млн. тона този сезон или дори 10 млн. тона, ако естонските пристанища станат достъпни.

Сизов от Sovecon счита, че потенциалният износ през пристанищата на прибалтийските държави може да достигне 200 хил.-400 хил. тона на месец, или два пъти повече от очакванията му за руските прибалтийски терминали.

Общият капацитет за обработка на зърнени доставки през трите прибалтийски страни надвишава 18 млн. тона годишно, но тези съоръжения обработват зърно и от друг произход в Европа.

Преди време прибалтийските страни бяха ключови пунктове за износ за руски петрол и изкуствени торове, но след влошаването на отношенията Русия се стремеше да разработи собствена инфраструктура за доставки.

Когато Русия стана голям играч в международната търговия със зърно и най-големият износител на пшеница в света, тя изгради зърнени терминали на пристанищата във Висоцк и Уст-Луга. Зърното може да се изнася и през пристанищата в Санкт Петербург и Калининград.

Руските пристанища в Балтийско море имат общ предполагаем капацитет до 7 млн. тона зърно на година.

Въпреки разширяването им капацитетът не е достатъчен, за да замени напълно пристанищата в Азовско и Черно море. Злочевски от Руския зърнен съюз счита, че в най-добрия случай всички останали руски пристанища, взети заедно, и сухопътният транспорт могат да поемат само около половината от доставките, които обичайно биха преминали през пристанищата в Азовско и Черно море.