Глобалната инфлация при храните вероятно ще се засилва заради сътресенията в предлагането

Глобалната инфлация при цените на хранителните продукти е напът да се ускори през следващите месеци и да продължи дълго през 2027 г., тъй като свързаните с войната прекъсвания на морските превози и сушата, предизвикана от „Ел Ниньо“, ограничават доставките на зърнени култури, което оказва допълнителен натиск върху уязвимите потребители, пише Ройтерс.

В Индонезия например цените на ориза вече са скочили до рекордни нива на фона на прогнозите за закъснели дъждове. Цената на хляба в Египет се е повишила с една четвърт, а цените на захарта в Индия достигнаха най-високото си ниво за всички времена, след като най-слабият сезон на мусоните от повече от десетилетие насам ограничи производството.

„Всичко това оказва значителен натиск върху системата“, заяви Максимо Тореро, главен икономист в Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО). „Ще видим по-голямо въздействие към края на годината, в началото на следващата година и потенциално през цялата следваща година.“

Най-бедните потребители по света са най-тежко засегнати, тъй като цените на хранителните продукти рязко се повишават в страните с ниски и средни доходи в Близкия изток, Северна Африка и Азия, където храната заема по-голям дял от разходите на домакинствата.

Според Световната банка ръстът на цените на храните през тримесечието, приключило в края на септември, е задминал общата инфлация в 22% от 150-те анализирани държави, което представлява увеличение спрямо 14 % през предходното тримесечие.

Индексът на цените на храните на ФАО, който проследява месечните промени в кошница от стоки, търгувани на международните пазари, достигна средна стойност от 136 пункта през септември – най-високата стойност от ноември 2022 г. насам.

Покачването на цените увеличава риска от социални вълнения и може да подтикне правителствата на ключовите доставчици да наложат забрани за износ, което допълнително ще влоши недостига.

Множество шокове в доставките

Атаките срещу зърнената инфраструктура в Черно море нарушиха доставките на пшеница, принуждавайки големите вносители Египет и Индонезия да търсят алтернативни източници, а несигурността в Червено море принуждава корабите да се отклоняват по по-дълги и по-скъпи маршрути около Африка.

Войната на САЩ и Израел срещу Иран доведе до повишаване на цените на горивата и прекъсна износа на торове през Ормузкия проток, което повиши разходите за селското стопанство в момент, когато сухите климатични условия, свързани с „Ел Ниньо“, намаляват производството в Индия и Югоизточна Азия.

Цените на пшеницата са се повишили с повече от 30% през 2026 г., а цените на ориза в ключовите азиатски износители – с 10% до 13% въпреки големите запаси. Цените на торовете са спаднали от върховете, достигнати по-рано по време на войната с Иран, но остават високи.

„Ускоряващата се инфлация, особено инфлацията при хранителните продукти, е реалност“, коментира Маниш Тивари, председател и управляващ директор на Nestle India, подчертавайки „предизвикателна среда“, която се дължи отчасти на по-високите цени на суровините.

В Египет цените на несубсидирания хляб са се повишили до около 5 египетски лири (0,093 долара) за голям хляб от 4 лири през юли, а цената на олиото за готвене е скочила с около 40% в Обединените арабски емирства.

Цената на растителното масло в Индонезия се е вдигнала със 7% тази година, въпреки че страната е най-големият производител на палмово масло в света.

Цените на захарта, лука и бобовите култури в Индия са скочили с над 10% през септември в сравнение с предходния месец поради недостиг на продукция.

За пекаря Сайед Абдел Хамид Мохамед в центъра на Кайро проблемът не е само в цената на брашното.

„Ако наемеш квалифициран работник, това ти струва скъпо“, казва той. „Електричеството, водата, маята и суровините, които използваме за производството на хляб за потребителите, всички са поскъпнали.“

Тарек Азаб, клиент на пекарната, споделя, че цените непрекъснато се повишават – „не веднъж, не два пъти, нито три пъти“ – през последните няколко години.

Транспортните мита са се вдигнали с около 50% по някои ключови световни маршрути, като например от Черно море към Югоизточна Азия, на фона на скока в цените на петрола и военните премии.

Катализатор на инфлацията

Макар цените на хранителните продукти да се увеличават от края на 2025 г., намаляващите местни запаси и по-високите разходи за суровини, които се отразяват върху потребителите, заплашват да ускорят инфлацията.

Ключовите вносители в Близкия изток и Африка, които са отложили покупките си след богати реколти на местно ниво, сега трябва да се върнат на световните пазари, което потенциално може да предизвика скок в търсенето.

„До няколко месеца може да настъпи значителна нова вълна на търсене, тъй като вносителите се връщат на пазара“, заяви Александър Каравайцев, старши икономист в International Grains Council в Лондон.

Резервът от рекордните световни запаси от зърно се изчерпва, коментира Тореро от ФАО.

„Запасите и добрите реколти от предишните сезони послужиха като буфер, но тези резерви започват да са под натиск“, казва той. „Това означава, че повишенията на цените на суровините могат да станат по-изразени.“

Производителите на храни, които обикновено закупуват суровини по договори с продължителност от три до шест месеца, сега подновяват тези сделки на по-високи цени, като отслабването на местните валути допълнително увеличава разходите.

„Разходите за транспорт също са се вдгинали и когато се пресметнат в рупии, ефектът се усилва от отслабването на индонезийската валута“, заяви Францискус Велиранг, директор на PT Indofood, най-голямата компания за храни в страната.

Освен по-високите цени, преработвателите на храни изпитват затруднения при осигуряването на доставки, посочват търговци.

Няколко производители на пшенично брашно в Индонезия работят под капацитета си, тъй като войната между Русия и Украйна е довела до намаляване на пристигащите товари, твърди висш мениджър на компания за производство на брашно в Джакарта, пожелал да остане анонимен, тъй като не е упълномощен да говори пред медиите.

Данните на Kpler показват, че доставките на пшеница в Индонезия са спаднали с 41% до 491 хил. метрични тона през септември в сравнение с предходната година.

Засега запасите от соя и царевица са достатъчни, като бъдещите доставки зависят от производството в САЩ и Южна Америка, въпреки че по-високите цени на петрола подкрепят и двете култури поради нарастващото им използване в биогоривата.

Очакват се добри реколти от пшеница в Южното полукълбо, а всеки риск от спад в производството в страни износителки като Австралия и Аржентина би могъл да добави нов фактор за повишение на цените, казва Каравайцев от IGC.

„Съществува значителен риск от повишение на цените“, добавя той.