Управителят на германската централна банка (Бундесбанк) Йоахим Нагел иска да постави одобрението си за планирания нов инструмент на Европейската централна банка (ЕЦБ) за борба с нежеланите ръстове на доходността в зависимост от условията на инструмента. „Като централни банки не трябва да се излагаме на опасността от фискално господство", заяви Нагел на събитие в университета „Гьоте" във Франкфурт в понеделник.
Не бива да се създава впечатлението, че централните банки пречат на фискалната политика да започне бюджетна консолидация, каза той, цитиран от Ройтерс. „Казах, че не изключвам подобен инструмент по принцип, но че ще поставя съгласието си под условие, ако тази условност се окаже такава", каза Нагел.
Условията трябва да бъдат ясно формулирани, така че да могат да бъдат оправдани, каза гуверньорът на Бундесбанк. Трябва да има и съответна пропорционалност при използването на този инструмент, добави той. „Дискусията ще трябва да се проведе и аз ще участвам активно в нея". Дизайнът на програмата следва да се основава на опита със създадената през 2012 г. програма за открити парични трансакции (OTM).
Въпреки това мандатът на централната банка бил ясно изразен - ценова стабилност. „Това трябва да е първият фокус сега, а другият въпрос, ако бъде решен правилно, тогава аз също мога да бъда поддръжник в този момент“. Но преди да заеме позиция по въпроса, Нагел трябвало да се запознае с решението.
Доходността по държавните облигации на държавите от еврозоната се повиши рязко след очаквания обрат в лихвените проценти от страна на ЕЦБ. Доходността на силно задлъжнелите евродържави се повиши особено рязко, което означава по-високи разходи за финансиране за тях. През юни Управителният съвет на ЕЦБ дори се събра на извънредно заседание по повода.
Наред с други неща централните банкери решиха бързо да приключат с разработването на нов инструмент. ЕЦБ възнамерява да го използва, за да се бори с нежеланото разширяване на разликите в доходността по облигациите, което обикновено нарича „фрагментация".
ЕЦБ вече разполага с инструмент, т.нар. програма ОМТ, с който може да изкупува неограничени количества държавни облигации от отделни държави от еврозоната, които са подложени на натиск. За да бъдат включени в програмата обаче, засегнатите държави от еврозоната трябва да кандидатстват за европейска програма за помощ. Много страни обаче искат да избегнат това.
Едва преди месец Нагел коментира и темата с ускоряващата се инфлация, пояснявайки, че ЕЦБ трябва да направи нещо. "Инфлацията в еврозоната няма да се забави сама", каза Нагел в свое изявление, придружено от обновените икономически прогнози за Германия на Бундесбанк, които показват много по-висок от преди инфлационен натиск. "Паричната политика трябва да отвърне решително в борбата с инфлацията", посочи Нагел. След последното си заседание в четвъртък ЕЦБ значително завиши инфлационните си прогнози - годишната инфлация в еврозоната ще достигне 6,8% през 2022 г. (спрямо ниво от 5,1%, прогнозирано през март), 3,5% през 2023 г. (спрямо 2,1% през март) и 2,1% през 2024 г. (спрямо 1,9% през март).
10:43 | 14.09.22 г.
