Очакваното наводнение от емисии съкровищни бонове в САЩ притеснява инвеститорите

Заеми от правителството на САЩ в размер на 1 трлн. долара ще увеличат напрежението върху банковата система на страната, тъй като Вашингтон се завръща на пазарите след битката за тавана на дълга.

Това коментират трейдъри и анализатори пред FT.

След разрешаването на този спор Министерството на финансите на САЩ ще се опита да възстанови своя паричен баланс, който миналата седмица достигна най-ниското си ниво от 2017 г.

JPMorgan изчислява, че Вашингтон ще трябва да заеме 1,1 трлн. долара в краткосрочни съкровищни бонове до края на 2023 г. Нетните емисии на съкровищни бонове през следващите 4 месеца ще достигнат 850 млрд. долара.

Основното безпокойство, изразено от анализаторите, е, че обемът на новите емисии ще повиши доходността по държавния дълг, което ще изсмука пари от банковите депозити.

„Всеки знае, че наводнението идва“, каза Генадий Голдберг, стратег в TD Securities. „Доходността ще се повиши поради това наводнение. Съкровищните бонове ще поевтиняват още, а това ще окаже натиск върху банките“, посочва той.

Според него се задава най-голямото увеличение на емисиите съкровищни бонове, с изключение на кризите през 2008 г. и пандемията през 2020 г. Падежът ще е от няколко дни до една година.

Министерството на финансите предложи насоки в сряда, като заяви, че ще върне паричните си салда до нормалните нива до септември. Според JPMorgan съобщението е приблизително в съответствие с общите оценки на банката.

Министерството на финансите също така казва, че „внимателно ще наблюдава пазарните условия и ще коригира своите планове за емитиране на дълг“.

Доходността вече беше започнала да се покачва в очакване на увеличеното предлагане, посочва и Грегъри Питърс, главен инвестиционен директор на PGIM Fixed Income. Тази промяна увеличава натиска върху банковите депозити в САЩ, които вече намаляха тази година, тъй като повишаването на лихвените проценти и фалитът на няколко регионални банки накараха клиентите да търсят по-високодоходни алтернативи.

По-нататъшното изтичане на депозити и повишаването на доходността по облигациите може на свой ред да накара банките да предложат по-високи лихвени проценти по спестовните сметки, което може да бъде особено скъпо за по-малките кредитори.

„Увеличаването на доходността може да принуди банките да повишат лихвите по депозитите си“, казва Питърс.

Шокът от предлагането е свързан с това, че Фед вече намалява обемите облигации, които притежава, за разлика от близкото минало, когато беше голям купувач на държавен дълг. „Имаме значителен бюджетен дефицит. Все още имаме количествено затягане. Ако имаме и наводнение от съкровищни бонове, вероятно ще имаме сътресения на пазара на държавни облигации през следващите месеци“, прогнозира Торстен Слок, главен икономист в Apollo Global Management.

Клиентите на банките вече се насочиха към фондовете на паричния пазар, които инвестират в корпоративен и държавен дълг, след банковите фалити тази пролет. Инвестициите във фондове на паричния пазар достигат рекордните 5,4 трлн. долара през май в сравнение с 4,8 трлн. долара в началото на годината, показват данни на Investment Company Institute.

Фондовете на паричния пазар обикновено са сред най-големите купувачи на съкровищни бонове, но те едва ли ще изкупят цялото предлагане, казват анализатори.

Това до голяма степен се дължи на факта, че фондовете на паричния пазар вече получават щедра безрискова възвръщаемост - в момента 5,05 процента на годишна база - върху овърнайт фондове, оставени във Фед.

В момента около 2,2 трлн. долара на вечер се влагат в овърнайт механизма за обратно изкупуване (RRP) на Фед, голяма част от които средства са на фондовете на паричния пазар. Тези пари могат да бъдат преразпределени за закупуване на съкровищни бонове, ако предлагат значително по-висока възвръщаемост от механизма на Фед, смятат анализатори.

Ако инвеститорите очакват Фед да продължи да затяга паричната политика, те вероятно ще държат парите си в централната банка за една нощ, вместо да купуват съкровищни бонове.