Плановете за държавните заеми на САЩ държат инвеститорите под напрежение

Перспективата за увеличаване на заемите от втората администрация на американския президент Доналд Тръмп изплаши инвеститорите в облигации през последните месеци. Една от големите тревоги е как управляващите във Вашингтон ще изпълнят взимането на заеми.

Стратегия, следвана от Министерството на финансите на САЩ от края на 2023 г., предвижда по-голямо финансиране с краткосрочни държавни облигации. За мнозина на Wall Street това е успокояващо за пазарите, които са под напрежение заради упоритата инфлация и нарастващия федерален дефицит, пише The Wall Street Journal.

Ключови членове на администрацията на Тръмп обаче изразяват враждебност към стратегията и я характеризират като рисковано усилие за натиск на икономиката. Сред тях са министърът на финансите Скот Бесънт и Стивън Миран - избора на президента за председател на неговия Съвет на икономическите съветници.

Инвеститорите като цяло приветстваха назначаването на Бесънт, защото смятат, че бившият мениджър на хедж фондове ще оказва смекчаващо влияние върху президента Тръмп по различни въпроси – от разходите, през дефицита, до митата.

Все пак някои се притесняват, че той може да увеличи издаването на дългосрочен дълг, което ще напомпа и без това повишената доходност по държавните облигации на САЩ – ключов показател за разходите по заемите в цялата икономика. Това повишава залозите относно тримесечните планове за заеми на Министерството на финансите.

„Ако те поддържат това мнение – че Министерството на финансите трябва да се придържа към политика за издаване на облигации с по-голяма продължителност, тогава това може да е голяма работа за доходността“, коментира Блейк Гуин, ръководител на лихвената стратегия в САЩ в RBC Capital Markets.

Инвеститорите се интересуват от федералния дефицит, защото запълването на по-голям дефицит в бюджета изисква продажба на повече държавни облигации. Това може да намали цените на съществуващите облигации и да повиши доходността.

Детайлите обаче имат значение. Вземането на заеми в съкровищни ​​бонове – дълг с падеж до 1 година, обикновено има малко влияние върху доходността по 10-годишните държавни облигации, която определя лихвите по другите заеми в икономиката.

Инвеститорите не очакват Министерството на финансите да промени размера на своите аукциони за съкровищни бонове и облигации тази седмица. Агенцията обикновено загатва за подобни корекции предварително, а през октомври посочи, че не очаква промени в дългосрочните дългови търгове „поне през следващите няколко тримесечия“. Вместо това инвеститорите ще следят за корекции през втората половина на годината.

Много анализатори очакваха подобен ход, дори преди промяната в администрацията, предвид прогнозните нужди на правителството от заеми. Бюджетната служба на Конгреса наскоро прогнозира, че бюджетният дефицит за фискалната 2025 г. ще достигне близо 1,9 трлн. долара.

Ако не се увеличи емитирането на дългосрочен дълг, Министерството на финансите ще трябва да разчита повече на съкровищни ​​бонове, за да отговори на изискванията си за финансиране. Съкровищните ​​бонове, които обикновено се считат за сигурни като пари в брой, предлагат предимства на правителството като евтин инструмент за финансиране. Недостатък е, че те правят разходите по заемите по-променливи. Търсенето от страна на инвеститорите също може да не е неограничено. Затова и Министерството на финансите на САЩ исторически е намалявало дела на съкровищните бонове по време на икономическа експанзия, за да остави място за увеличения при спадове.

Съкровищните ​​бонове съставляват около 22% от дълга на правителството в края на декември 2024 г. спрямо 15% две години по-рано, макар и все още малко под дългосрочната средна стойност.

Делът на съкровищните бонове се колебае във времето. Той е над 20% през първото десетилетие на XXI век, преди да спадне под 15% през второто десетилетие, когато дългосрочните доходности по държавните облигации бяха на исторически ниски нива.

През 2020 г. Консултативният комитет за съкровищни ​​заеми в частния сектор, известен като TBAC, предположи, че идеалният диапазон за съкровищни ​​бонове извън извънредни ситуации е между 15% и 20%. Това постави началото на действията на Министерството на финансите през есента на 2023 г. По това време скок в доходността до държавните облигации разтърси финансовите пазари заради икономическия ръст, но и неочаквано голямото увеличение на обема на съкровищните облигации на аукционите.

Министерството на финансите продължи да увеличава обема на аукционите си, но с по-бавни темпове, отколкото Wall Street очакваше. Длъжностни лица също сигнализираха, че не гледат на 20% като на твърда горна граница на съкровищните бонове.

Миналата година TBAC също коригира препоръката си, като заяви, че е здравословно делът на съкровищните бонове да е около 20% с течение на времето.

Някои политически консерватори критикуват финансовото министерство на САЩ, като казват, че се опитва да ограничи разходите по дългосрочните заеми по политически причини.

Самият Бесънт писа в The Wall Street Journal през ноември 2024 г., че Министерството на финансите е „изкривило финансовите пазари, като е заело повече от 1 трлн. долара по-скъп краткосрочен дълг в сравнение с историческите норми“. Според него „ограничаването на този дълг в полза на по-ортодоксален профил на заемане може да увеличи дългосрочните лихвени проценти и с това ще трябва да се борави умело“.

Някои анализатори омаловажават подобни твърдения. Икономисти от Citigroup твърдят например в неотдавнашен доклад, че фискалният натиск ще накара Бесънт да приеме дял от съкровищни ​​бонове до 25%.

Междувременно анализаторите от Goldman Sachs очакват Министерството на финансите да увеличи обема на аукционите през ноември, като свете дела на съкровищните бонове до 20% до края на 2026 г.