Как спредовете се превърнаха в ключов фактор при избора на ритейл брокер

Онлайн търговията с валути, индекси, суровини и договори за разлика става все по-достъпна за индивидуалните инвеститори. Наред с развитието на платформите и мобилните приложения обаче все по-голямо значение има и един по-малко видим фактор – цената, която инвеститорът плаща за всяка сделка.

Един от основните компоненти на този разход е спредът – разликата между цената, на която даден актив може да бъде купен, и цената, на която може да бъде продаден. Колкото по-малка е тази разлика, толкова по-нисък е непосредственият разход за трейдъра.

През последните години конкуренцията между ритейл брокерите доведе до значително свиване на спредовете при най-търгуваните инструменти. При основни валутни двойки като EUR/USD някои компании вече рекламират минимални спредове от 0,0 пипса.

На пръв поглед това изглежда като знак, че търговията практически е безплатна. В действителност обаче картината е по-сложна.

Минималният спред показва най-добрата цена, която брокерът може да предложи в определен момент, но не непременно цената, която клиентите получават през по-голямата част от деня. При плаващите спредове разликата между покупната и продажната цена се променя постоянно в зависимост от ликвидността, пазарната активност и волатилността.

Това означава, че за инвеститорите средният спред често е по-полезен показател от рекламното „от 0,0 пипса“.

Данни на BestBrokers.com за спредовете в реално време показват колко големи могат да бъдат разликите между отделните компании. При наблюдение на шест брокера през cTrader средните спредове при EUR/USD варират от 0,03 до 0,48 пипса.

Макар процентната разлика между тези стойности да изглежда голяма, в абсолютни числа тя често означава сравнително малък разход за отделна сделка. При стандартна позиция от 100 000 единици в EUR/USD например един пип е приблизително равен на 10 долара.

Това показва колко силно е намаляла цената на достъпа до най-ликвидните пазари. За ритейл клиентите обаче това не означава, че изборът на брокер трябва да се основава само на най-ниския спред.

Все повече компании използват модел, при който спредът е много нисък или дори достига нула, но се начислява отделна комисиона върху сделката. Така реалната цена за клиента е комбинация от спреда и комисионата, а в някои случаи към нея могат да се добавят и други разходи.

Сред тях са такси за задържане на позиции през нощта, валутно конвертиране, теглене на средства или определени видове сметки и услуги. Затова две платформи с еднакъв рекламиран спред могат да имат съществено различни крайни разходи.

Друг важен фактор е стабилността на спреда. При спокойни пазарни условия той може да бъде много тесен, но при публикуване на важни икономически данни, решения на централни банки или внезапни пазарни събития разликата между цените „купува“ и „продава“ може рязко да се увеличи.

За по-активните трейдъри това е особено важно, защото множество малки разлики в цената могат да се натрупат в значителен разход. За инвеститорите, които търгуват по-рядко и държат позиции по-дълго, други фактори като финансирането на позициите и качеството на изпълнение могат да имат по-голямо значение.

Конкуренцията между ритейл брокерите постепенно променя и начина, по който компаниите рекламират услугите си. След като все повече платформи могат да покажат минимални спредове, близки до нула, самата най-ниска стойност вече не е достатъчна, за да покаже кой е по-евтин.

Все по-важни стават средните цени, комисионите, скоростта на изпълнение на поръчките и това доколко обявените условия са налични при реална търговия.

За индивидуалния инвеститор изводът е сравнително прост: най-ниският рекламиран спред не винаги означава най-ниска крайна цена. По-пълната картина се получава, когато се сравнят средният спред, комисионите и останалите разходи по сметката.

В среда, в която нулевият спред вече не е изключение, ритейл брокерите все по-трудно могат да се отличат само с една цифра. Конкуренцията постепенно се измества към това колко ниски, прозрачни и устойчиви остават общите разходи за клиента.