Норвежкият петролен фонд може скоро да започне да инвестира в западни отбранителни компании

Норвежкият петролен фонд, оценяван на 2,3 трлн. долара, може скоро да започне да инвестира в западни отбранителни компании, след като в продължение на години държавните етични насоки го държаха далеч от сектора.

В момента държавният инвестиционен фонд възлиза на около 21,8 трлн. норвежки крони (2,3 трлн. долара), което го прави най-големия фонд от този вид в света. Той притежава дялове в около 1,5% от публично търгуваните компании по целия свят и е един от най-големите инвеститори на световния фондов пазар, пише CNBC.

През ноември 2025 г. беше разпоредена проверка на етичните насоки, които регулират инвестиционната дейност на Норвежката централна банка. Това се случи след спорове, възникнали покрай изтеглянето на инвестиции от някои израелски и американски фирми.

В четвъртък независимата комисия представи резултатите от проверката пред норвежкото Министерство на финансите. В доклада се съдържа препоръка за радикална промяна в подхода на фонда към инвестициите в отбранителния сектор, като се посочва, че „Норвежката централна банка трябва да бъде подготвена за ситуации, в които конфликтите ескалират във война“.

Настоящите етични правила забраняват на фонда да инвестира в компании като Airbus, BAE Systems, Boeing, BWX Technologies и Lockheed Martin, тъй като те участват в производството на ядрени оръжия. Въпреки това фондът притежава акции в някои отбранителни дружества – например 2,3% дял в германската Rheinmetall и 1,5% дял в италианската Leonardo.

От комисията казват, че макар критерият, свързан с ядрените оръжия, да трябва да бъде запазен, „обхватът му следва да се промени“.

„Фондът не трябва да инвестира в компании, които произвеждат ядрени оръжия, освен ако компанията не е базирана в държава, притежаваща ядрени оръжия съгласно Договора за неразпространение на ядрените оръжия (ДНЯО), която същевременно е съюзник на Норвегия“, посочва се в доклада. „Следователно, редица европейски и американски компании, които произвеждат компоненти за ядрени оръжия, биха могли отново да бъдат включени в инвестиционния портфейл“, добавя се в документа.

В него пише още, че потенциалните инвестиции следва да включват компании, произвеждащи оръжия, от които Норвегия се нуждае за собствената си отбрана. Предлага се също така да отпадне изискването производителите на оръжие да бъдат проверявани дали продуктите им се използват от държави в съответствие с международното хуманитарно право.

Комисията отбелязва, че на фона на нарастващата геополитическа нестабилност, войните в Близкия изток и Украйна, както и опасенията за енергийната сигурност, капиталът и влиянието на фонда налагат „преразглеждане на етичната рамка“.

„Либералният международен ред, основан на правила, е в упадък“, посочват от фонда. „Икономическите политики все по-често се използват като инструменти на външната политика. През последните години сътрудничеството между държавите придоби по-прагматичен характер, основан на конкретни сделки и преговори“, допълват от институцията.

Предупреждава се, че в такава среда други правителства биха могли „по-лесно да възприемат изключването на компании по етични съображения като целенасочена политика на норвежкото правителство“.

Норвежкият петролен фонд е създаден през 90-те години на XX век, за да инвестира приходите от петролната и газовата индустрия на страната. Макар Министерството на финансите и Централната банка на Норвегия да участват в управлението на фонда, инвестиционните решения се вземат от звеното за управление на инвестициите към Норвежката централна банка. Препоръките за изключване на компании традиционно се изготвят от независимия Съвет по етика.