Турската централна банка сигнализира за скорошна промяна в паричната политика

Турската централна банка увеличи основната лихва за осми пореден път и сигнализира, че е напът да сложи край на един от най-продължителните си цикли на затягане.

Комисията по парична политика на банката повиши едноседмичната репо ставка до 45% от 42,5%. Всички икономисти, анкетирани от Bloomberg, очакваха имено този ход.

„Настоящото равнище на ставката на паричната политика ще се поддържа, докато няма значително намаление на основната тенденция на месечна инфлация и докато очакванията за инфлацията не съвпаднат с прогнозирания очакван диапазон“, посочват от централната банка.

Лирата остана без значителна промяна непосредствено след обявяването на решението, а турските банкови акции поскъпват.

Сега вниманието е насочено към това, което следва, докато големите централни банки се готвят да сменят посоката на паричната политика. Според Morgan Stanley и Goldman Sachs Group Inc. началото на лихвените облекчения ще е през втората половина на годината, докато JPMorgan Chase & Co. прогнозира по-дълга пауза без движение.

И макар турският президент Редежп Ердоган да подкрепя мерките на гуверньора Хафизе Гайе Еркан и финансовия министър Мехмет Шимшек – назначени през юни след президентските избори – централната банка е изправена пред нуждата от деликатен баланс.

Докато Турция е на финалната права преди ключови регионални избори през март, под светлините на прожекторите излиза състоянието на икономиката.

Въпреки че реалните лихвени проценти остават дълбоко отрицателни, когато се коригират спрямо настоящите цени, властите настояват, че паричната политика вече е достатъчно затегната, що се отнася до прогнозирания път на инфлацията – която банката очаква да е 36% до края на тази година.

Гуверньорът ще направи нова оценка на 8 февруари, когато трябва да представи тримесечен доклад за дейността си.

Според високопоставен партиен функционер, който отговаря за въпросите на икономиката, има още място за повишение на лихвите, „но не много. По-голямо снабдяване със стоки е необходимо, за да има трайна победа над ценовите ръстове", смята Нихат Зайбегчи, бивш министър на икономиката.

„Ако не осигурите увеличение на снабдяването, не може едновременно да увеличавате заетостта и растежа“, коментира той.