Главният икономист на Bigbank Раул Еаметс: Как да вземаме уверени финансови решения в променяща се среда

Раул Еаметс е главен икономист на Bigbank от 2023 г. Преди това работи 37 години в Университета в Тарту, включително 18 години като професор по макроикономика, а експертизата му е в областта на пазара на труда, макроикономиката и миграцията. Един разговор с него за рисковете пред икономиката - българска и световна, и как потребителите могат да защитят в една трудна среда.

- Г-н Еаметс, какво предстои за икономиката и как трябва да се подготвим?

Прогнозите за растежа на българската икономика през следващата година са между 2,2% и 2,7%. Най-актуалната прогноза на Европейската банка за възстановяване и развитие от края на септември е за 2,7%, а средното очакване е около 2,5% - сходно с това за Естония и Литва през 2027 г.

За България обаче това не е особено висок растеж. Доходите все още са по-ниски от тези в прибалтийските държави и при нормални условия една догонваща икономика би могла да расте с 4%-5% годишно.

Прогнозите трябва да се разглеждат предпазливо, защото геополитическата среда остава несигурна. Конфликтът между Иран и Съединените щати продължава, а действията на хутите затрудняват търговския маршрут към Суецкия канал. През Ормузкия проток и Баб ел-Мандеб преминава близо една четвърт от световната морска търговия, включително важни доставки на петрол и газ.

Ограниченията по тези маршрути създават недостиг и натиск върху цените. Петролният пазар е глобален, затова недостигът в един регион се отразява навсякъде. В момента суровият петрол се търгува около 105 щатски долара за барел. Китай временно ограничи по-сериозен ценови шок, като използва част от стратегическите си резерви, но в определен момент ще трябва да ги попълни - а това ще повиши търсенето.

Ситуацията с природния газ също е важна. Запасите в Европа са на исторически ниски нива, а цената на газа почти се е удвоила. Ако през отоплителния сезон Европа трябва да купува допълнителни количества от международните пазари, те вероятно ще бъдат значително по-скъпи. Около 17% от електроенергията в Европа се произвежда от природен газ, а делът му в общия енергиен микс е приблизително 21%.

За домакинствата най-прекият ефект ще бъде върху разходите за отопление и електроенергия. Дори хората, които не използват газ директно, няма да останат изолирани: по-скъпият газ увеличава търсенето на алтернативи и може да повиши цените на дървата, пелетите и електроенергията.

По-скъпите горива оскъпяват и транспорта, а тези разходи в крайна сметка влизат в цената на стоките. Петролът и газът са важни и за производството на пластмаси, каучук и торове. По-високите цени на горивата и торовете увеличават разходите в земеделието и могат да се отразят и върху цените на храните.

Не бих разчитал на много ниска инфлация през следващите години. БНБ прогнозира средна инфлация от 5% за тази година и 3,5% за следващата, но при неблагоприятен сценарий тя може да достигне 6%-7%.

Ниската безработица и недостигът на работна сила също ще поддържат натиск върху цените. Европейската комисия прогнозира ръст на заплатите от около 6% през тази година, а прогнозата на БНБ е близо 9%. Това е добра новина за доходите, но силният им ръст поддържа потреблението и инфлацията.

- Как домакинствата могат да се защитят от неочаквани събития в подобна среда?

Първата линия на защита са спестяванията. Като общ принцип е разумно едно домакинство да има ликвиден финансов резерв, който покрива поне три месеца разходи.

Той трябва да се различава от дългосрочните спестявания. При висока инфлация парите, държани дълго в кеш или по депозит, могат да губят покупателна способност. Ако например инфлацията е 6%, а депозитът носи 3% лихва, реалната доходност е приблизително минус 3%.

Инфлацията в Европа остава над целта на ЕЦБ от 2%, затова централната банка вече повиши два пъти през тази година лихвата по депозитното улеснение - от 2% до 2,5%. Шестмесечният Euribor премина 3%, което показва, че пазарите очакват поне още две повишения с по 0,25 процентни пункта.

За спестителите по-високите лихви са добра новина, защото доходността по спестовните сметки и срочните депозити би трябвало да се повиши. Но средствата над необходимия резерв е разумно да се разглеждат и в дългосрочен план.

Недвижимите имоти, земята и други реални активи традиционно се възприемат като защита при продължителна инфлация. Благородните метали също могат да поскъпват в дългосрочен план. За хората, които инвестират на финансовите пазари, бих предпочел широко диверсифицирани индексни фондове пред опити за избор на отделни акции.

Времевият хоризонт е решаващ: средствата в акции трябва да са пари, от които няма да имате нужда през следващите 10–15 години. При по-кратък срок има риск пазарът да спадне точно когато средствата ви потрябват. Криптоактивите са в много по-рискова категория и в тях следва да се влагат само суми, чиято пълна загуба няма да застраши финансовото ви положение.

При висока инфлация и бърз ръст на заплатите дългосрочните кредити с фиксирани вноски също могат постепенно да стават по-леки в реално изражение. Например вноска от 700 евро, която днес е около половината от средна заплата, би имала реална стойност от около 500 евро в днешни пари след 10 години при средна инфлация от 3,5%. Това обаче не означава, че кредитът е подходящ за всеки - решението трябва да зависи от доходите, финансовия резерв и способността за спокойно обслужване на задължението.

Несигурността вероятно ще остане част от икономическата среда още години. Затова домакинствата трябва да имат резерв, да не държат всички свободни средства в кеш и да вземат решенията си според своите цели, срок и поносимост към риск. Ако човек планира покупка на собствено жилище и финансовото му положение позволява да обслужва кредита спокойно, отлагането с надеждата, че всичко непременно ще поевтинее, също носи риск. А преди продажба на наследствен имот или земя е добре решението да се обмисли внимателно.