Вунш от ЕЦБ се противопостави на предложението за увеличаване на банковите такси

Членът на Управителния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ) Пиер Вунш се противопостави на предложението за увеличаване на таксите върху търговските банки, като предупреди, че това може да навреди на доверието в бъдещите операции на паричния орган и дори да премине в сферата на фискалната политика.

В момента представителите на финансовата институция обсъждат дали да задължат банките да държат по-голяма част от излишната си ликвидност в сметка, по която не се начислява лихва, пише Ройтерс. Целта е отчасти да се намалят собствените финансови загуби на ЕЦБ, а отчасти да се затегнат условията за финансиране във време на ускорена инфлация.

„В момента има текущи дискусии относно прилагането на по-висок коефициент на минималните задължителни резерви, като, разбира се, задължителните резерви продължат да не носят лихва“, заяви Вунш, който е и гуверньор на Белгийската централна банка, по време на конференция в Брюксел. „Честно казано, логиката зад това не ми се струва нито много ясна, нито убедителна.“

ЕЦБ създаде излишна ликвидност за трилиони евро чрез покупки на облигации през десетилетието преди пандемията от Covid-19, когато лихвените проценти бяха на или под нулата. Сега централната банка трябва да плаща значителни лихви на търговските банки, когато те депозират тези средства обратно в нея. Това увеличи финансовите загуби, особено в Германската централна банка, която преустанови изплащането на дивидент към държавния бюджет и може да не разполага със средства за такива плащания до следващото десетилетие.

„Ако целта е да ограничим загубите си, коефициентът на минималните задължителни резерви би се превърнал в квазифискален инструмент“, каза Пиер Вунш. „А фискалната политика обикновено не е функция, възложена на централната банка.“

Той добави, че ако банките бъдат облагани с по-високи такси или данъци върху този доход, те може да не са склонни да участват в бъдеща схема за покупки на облигации. Това от своя страна би могло да навреди на доверието в операциите на централната банка.

Минималните задължителни резерви привлякоха внимание тази година, докато ЕЦБ повишава лихвените проценти в опит да се справи с ускорената инфлация поради войната на САЩ и Израел в Иран. Това също увеличава разходите за лихви на националните централни банки, тъй като във финансовата система все още има над 2,1 трлн. евро излишна ликвидност.