Развиващите се държави са платили рекордните 1,4 трлн. долара по външен дълг през 2023 г.

Развиващите се държави са похарчили рекордните 1,4 трлн. долара за обслужване на чуждестранния си дълг, след като разходите им по лихви са се покачили до 20-годишен връх през 2023 г. Това съобщава Световната банка в последния си доклад International Debt Report.

Лихвените плащания са се увеличили почти с една трета до 406 млрд. долара, притискайки бюджетите на много страни в области от ключова важност като здравеопазване, образование и околна среда.

Според данните финансовият натиск е бил най-силен за най-бедните и уязвими държави – тези, които имат право да вземат заеми от Международната асоциация за развитие (МАР) на Световната банка. Тези държави са платили рекордните 96,2 млрд. долара за обслужване на дълга си през 2023 г.

Макар че погашенията на главницата са намалели с близо 8% до 61,6 млрд. долара, разходите за лихви са скочили до рекордните 34,6 млрд. долара през 2023 г., което е четири пъти повече от сумата преди десет години. Средно лихвените плащания на държавите от МАР сега възлизат на почти 6% от приходите от износ на държавите, отговарящи на изискванията на Асоциацията – ниво, което не е било наблюдавано от 1999 г. насам. За някои държави плащанията достигат до 38% от приходите от износ.

Със затягането на условията за кредитиране Световната банка и други многостранни институции се превърнаха в основен спасителен пояс за най-бедните икономики. От 2022 г. насам чуждестранните частни кредитори са получили близо 13 млрд. долара повече под формата на плащания по обслужването на дълг от кредитополучатели от публичния сектор в икономиките, отколкото са отпуснали под формата на ново финансиране. За същия период Световната банка и други многостранни институции са налели през 2022 г. и 2023 г. близо 51 млрд. долара повече, отколкото са събрали под формата на плащания по обслужване на дълга, се казва в доклада. На Световната банка се пада една трета от тази сума - 28,1 млрд. долара.

„Многостранните институции се превърнаха в последния спасителен пояс за бедните икономики, които се борят да балансират плащанията по дългове с разходите за здравеопазване, образование и други ключови приоритети за развитие“, коментира Индермит Гил, главен икономист и старши вицепрезидент на Групата на Световната банка.

„В силно задлъжнелите бедни държави многостранните банки за развитие сега действат като кредитор от последна инстанция - роля, която не е била замислена да изпълнява. Това отразява една неработеща система за финансиране: с изключение на средствата от Световната банка и други многостранни институции, парите изтичат от бедните икономики, когато би трябвало да влязат в тях“, добавя той.

Пандемията от COVID-19 рязко увеличи дълговете на всички развиващи се страни, а последвалият скок на световните лихви затрудни много от тях да си стъпят отново на краката. В края на 2023 г. общият външен дълг на всички държави с ниски и средни доходи възлиза на рекордните 8,8 трлн. долара, което е с 8% повече спрямо 2020 г.

През 2023 г. заемите в чужбина станаха значително по-скъпи за всички развиващи се икономики. Лихвите по заемите от официалните кредитори се удвоиха до над 4%. Лихвите, начислявани от частни кредитори, се повишиха с повече от един пункт до 6%, което е 15-годишен връх, се казва още в доклада. Оттогава глобалните лихви започнаха да намаляват, въпреки че се очаква да останат над средните стойности, които преобладаваха през десетилетието преди COVID-19.